ОТВОРЕНО ПИСМО PDF Печат Е-поща

13 Май 2008

До
Проф. Стефан Данаилов
Министър на културата на Република България

О Т В О Р Е Н О    П И С М О
От
Сдруженията за колективно управление на права, творческите съюзи, асоциации и браншови организации, представляващи креативния авторскоправен сектор

Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права/ЗИД на ЗАПСП/ в редакцията му от м. април 2008 година, предложен от Министерство на културата
 
    Уважаеми господин Министър,

Обръщаме се към Вас във връзка с подготвения проект от Министерство на културата за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права в редакцията му от м. април т. г. с молба същият да бъде спрян поради абсолютната му непригодност да послужи за целите, които се очакват от него.

Ние подкрепяме тази законодателна инициатива по принцип. Ето защо през 2007 г. се включихме конструктивно в поредица дискусии за евентуален ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, свързан с колективното управление на права в рамките на работна група към Министерство на културата, а впоследствие и в Консултативния съвет по въпросите на интелектуалната собственост към ресорния заместник – министър. Отстоявахме обаче позицията, че предложената законодателна промяна не би следвало да се ограничава до чл.40 от ЗАПСП, защото системата за реализиране на авторското право и сродните му права има значение не само за организациите за колективно управление на права /ОКУП/. Тя има огромно въздействие върху целия креативен сектор в България, доколкото предоставя специфичната инфраструктура, която гарантира възпроизводството и развитието на творческия потенциал на страната ни.
Нека припомним някои красноречиви данни от проведеното под егидата на Министерство на културата Изследване на икономическия принос на авторскоправните индустрии в България (по методика на Световната организация за интелектуална собственост). Икономическите дейности, свързани с авторските и сродните им права, произвеждат за 2005 г. брутна продукция за над 4 млрд. лева и създават добавена стойност от над 1 млрд. и 200 хиляди лева. Креативният сектор е сред най-динамично развиващите се, като за периода 2003-2005 г. брутната му добавена стойност нараства с 50%, което многократно надхвърля темповете на растеж на икономиката като цяло от 11,5%. През 2005 г. творческият сектор създава 3,42% от добавената стойност и 2,81% от брутния вътрешен продукт - стойност, която двукратно надхвърля дела на сектор “Добивна промишленост” и превъзхожда приноса на сектор “Хотели и ресторанти”. И това при допълнително занижаване на данните поради невъзможността на традиционната национална статистика да регистрира точно приноса на всички авторскоправни индустрии.
Сериозна е тяхната роля и за растежа на заетостта. Всеки 20-ти от заетите в България е свързан с тази сфера.Темпът на нарастване за същия период надхвърля повече от три пъти нарастването на заетостта като цяло. Това означава само едно – при една адекватна държавна политика творческият сектор в България ще бъде утрешният двигател за икономически растеж и конкурентоспособност.
Социалните и икономически измерения на този потенциал не могат и не трябва да бъдат пренебрегвани!
Посочваме всичко това с болка – от липсата на конкретна визия и стратегия за развитието на креативния сектор, от традиционното му подценяване, от дефицита на добри политики, от проблемното законодателство и още по-мъчителното му правоприлагане.
Проектът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права в редакцията от м. април 2008 г. е поредната илюстрация за формално, пренебрежително и дори деструктивно отношение към творческите индустрии, техните гилдии и сдружения. Вместо законопроектът да се развива в посока на усъвършенстване на разработения до момента модел, новата редакция предвижда въвеждането на конструкции, които сериозно застрашават нормалното съществуване и функциониране на колективното управление на права и целия авторскоправен сектор в България. Това неминуемо ще рефлектира пагубно върху нас, техните членове - българските творци и създатели на национална идентичност. Нещо повече, последиците от подобен експеримент ще бъдат критични и за ползвателите на културни продукти, за всички български граждани.
На първо място, с настоящото писмо възразяваме срещу ограничаването правото на гражданска инициатива и сдружаване от страна на творците и правоносителите в рамките на ОКУП и другите форми на гражданска самоорганизация. Възразяваме срещу въвеждането на неоправдано силово администриране на дружествата за колективно управление на права чрез предложения рестриктивен разрешителен режим, който противоречи на духа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и е в разрез с общата тенденция за облекчаване на лицензионните и разрешителните режими като цяло. Възразяваме и срещу т.нар. “Тарифно-арбитражна комисия”, чийто принципи на сформиране и действие будят основателна тревога и крият потенциал за корупционни практики. Не е демократичен орган, който при очевиден паритет на страните и интересите налага окончателно решение чрез еднолична санкция на своя ръководител. Нито може да подминем бутафорния мандат и практически вечния статут на членовете му, подбрани пак въз основа на субективна воля.
Смущава ни пренебрежението към капацитета за самоуправление на гражданските структури, каквито са дружествата за колективно управление на права, творческите и браншовите съюзи. Във всяко демократично общество това са организациите, които чрез своите управителни органи носят отговорност за интересите и дейността на  членовете си. Смущава ни подценяването на тяхната роля, на тяхното достойнство, както и на трудния  път, извървян през годините.
Ние предупреждаваме, че всяко посегателство върху инфраструктурата на колективното управление на права ще обезсърчи правоносителите и силно ще накърни мотивацията им да се сдружават. Оттук до разпада на системата има само една крачка. Но каква ще е цената? И какви ще са последствията? И кой ще поеме отговорността за пропуснатите възможности, за изхабената обществена и законодателна енергия, за затрудненията на ползвателите, за неволите на правоносителите, за  разпада на творческия сектор?
С настоящото писмо ние не отказваме партньорство за по-добра законодателна рамка. Напротив, за нас промяната означава повече прозрачност в дейността на сдруженията, конкретно разписан режим по тяхната регистрация, ясни и прозрачни контролни функции на Министерство на културата, гарантиран административен капацитет за тази дейност. Общественият интерес налага този режим да съдейства за развитието на системата на авторските и сродни права, да поощрява дейността и инициативата на дружествата и браншовите организации, да генерира повече средства към техните членове, а не обратно. Нека не забравяме също така, че творческият сектор и неговите сдружения са сред най-изрядните и сериозни данъкоплатци.
И ако до 2007 г. цялата законодателна енергия бе насочена към хармонизацията на българската правна рамка с европейското право, нека днес потърсим тези комплексни законодателни решения, които да съответстват на нашите проблеми тук и сега. Нека намерим българската формула за ефективно авторскоправно законодателство, хармонизирано и с останалата правна рамка, каквато е добрата европейска практика.
Нека откликнем на сигналите и предложенията на редица водещи авторскоправни гилдии, включително и на представителите на българската научна общност, за един цялостен ремонт на закона. Проект, който да съответства на Лисабонските приоритети на страната ни, да допълва празнотите и да гарантира по-лесно и ефективно правоприлагане.
Ние виждаме ролята на Министерство на културата и Съвета за защита на интелектуалната собственост към Министъра на културата именно като катализатори на тези инициативи и процеси.
Предлагаме партньрство и съвместно стартиране на работата по бъдеща законодателна инициатива, която да откликне на справедливите и мотивирани искания на творческия сектор.
Заявяваме готовност за конструктивно сътрудничество с нашия сериозен експертен потенциал, богат опит и позитивна гражданска енергия.