Какво мисли един мастеринг инженер за експлоатацията в интернет? PDF Печат Е-поща
Много хора говорят за експлоататорската природа на интернет с фокус върху артистите. Но те са просто „заглавието”, лицето, което всички виждаме. Артистите може да са на фронтовата линия, но последиците се отразяват много по-дълбоко.
Това, че артистите получават по-малко пари заради пиратството, моделът „плати колкото желаеш” или моделите, финансирани от реклама, има пряко въздействие върху цели подсектори на икономиката. Тези области сами по себе си предсказват и бъдещето на нарастващия брой икономики, базирани основно на информационната индустрия, каквато е Великобритания.
 
Ефектът на просмукването

Само помислете за всичко необходимо при записването и издаването на албум. Звукозаписен инженер, миксинг инженер, мастеринг инженер, пултове за миксиране, микрофони, високоговорители, софтуер, компютри, дистрибутори, складове, бусове, шофьори, PR агенции – списъкът няма край.
 
Никой не получава пари, ако никой не купи албума

Безброй пъти ми се е случвало артисти да обещаят, че ще ми изпратят сингъл/EP/албум за мастериране до определена дата и след това да пропадне, защото не могат да съберат парите. Много често с това приключва всичко: те се отказват и въобще пропускат мастерирането, опитват се да го направят сами или го прави някой техен приятел-любител. Това не е добре нито за мен, нито за бандата.
Същото се отнася и за миксирането. Вероятно 90 % от всичко, върху което работя, е миксирано от самите артисти. И искам да ви кажа, че веднага се забелязва дали е минало през професионално студио и е миксирано от професионален миксинг инженер. Двете неща са като ден и нощ. Разбира се, понякога това е търсен ефект от бандата, но обикновено просто не могат да си го позволят.
Колкото по-малко студия остават на пазара, толкова по-малко пари се харчат за висококачествено оборудване и толкова по-малко техници могат да си позволят да продължат да работят. Сами виждате накъде отиват нещата.
 
Загуба на експертен опит

Това не се отразява негативно само на хората, които губят пари. По-малко пари означава по-малко инвестиции, което пък означава по-ниско качество. Все по-малко хора могат да си позволят да се издържат от професията си – да правят онези неща, които имат значение за начина, по който звучи един албум (например).
Да, можеш да запишеш албум и на лаптоп. Но няма да може да се опре на малкия пръст на „Abbey Road”. Става въпрос за време с експерти, в което артистите могат да се концентрират върху своето изкуство и да не се притесняват за нищо друго. Става въпрос за определено ниво на технически познания, да не говорим пък за подходящи акустични пространства.
Хората не могат да си позволят да наемат стажанти, както преди. Много от най-добрите миксинг и мастеринг инженери вече работят от вкъщи. В един момент всички тези хора ще се пенсионират и техните умения ще си отидат с тях. Хората, които ще ги заместят, няма да са се учили от тях и най-вероятно никога няма да имат достатъчно пари да инвестират в същото качествено оборудване.
„Меките умения” също страдат, защото няма достатъчно пари за инвестиция в това. Хората трябва да си намерят постоянна работа и да развиват меките си умения като странично занимание или въобще да не го правят. Всичко това означава по-ниско качество на крайния продукт.
 
Отвъд музиката

Това не се отнася само за музиката. Нито дори само за творческите индустрии. Тенденцията за спад на цената до нула в крайна сметка ще се отрази на всичко, което се предава в двоичен код. Данни, софтуер: всичко, което може да бъде разпространено с компютър.
За страни като моята – Великобритания, която все повече се приближава към информационната икономика, при която производството остава на заден план, а медиите и услугите доминират, това означава само едно - бедствие. Когато конкуренцията между програмите с отворен код, пиратството и прекалено евтините международни алтернативи удари всичко наред - от финансовите услуги до разработката на софтуер, ние няма да има какво да продаваме.
 
Заблудата за свободния пазар

Интернет предостави механизма за най-големия, най-бързия, нерегламентиран свободен пазар, който светът някога е виждал. И само размерът му разкрива недостатъците на системата.
Теорията на свободния пазар е, че конкуренцията ще намали цената, което е добре за потребителя. Адам Смит не би могъл да предвиди какво ще се случи в условията на нематериални, лесно-копируеми активи и хипер-глобализация. Тенденцията в посока нула не е положителна за потребителя в дългосрочен план, тъй като качеството на продукта се влошава или изцяло изчезва заедно с уменията и помощната инфраструктура, които вървят с него.
 
Устойчивият интернет не се свежда единствено до това музикантите и артистите да получават справедливи възнаграждения за своята работа, а е важен, за да можем да защитим националните си икономики. И нещо друго, по този начин ние избираме в какъв свят искаме да живеем.
Французите, например, имат споразумение относно фиксирана цена за книги, към което наскоро бяха включени и електронните книги – по този начин те защитават своята издателска индустрия. Резултатът е повече от 2500 книжарници във Франция, докато издателската сфера във Великобритания, където политиката е либерална, запада. Това е пряк израз на стойността, която литературата има за Франция – както сама по себе си, така и като сектор от икономиката. Това е и пример за типа мерки, за които трябва да се борим в онлайн пространството.
Докато музикантите откриват новите бизнес модели на дигиталната икономика, става ясно, че „невидимата ръка” не работи за артистите и слушателите, нито за работните места или уменията, които зависят от тях.
Не става въпрос само за изкуство. Изкуството е само началото. Става въпрос за възстановяване на връзката между цена и стойност в информационната икономика.
 
Автор: Ник Люис, мастеринг инженер от Брайтън, Великобритания
Източник: Thetrichordist.com