Авторското право стимулира творческата енергия, растежа и работните места в Европа PDF Печат Е-поща

Традиционната среща, която се проведе на 25 ноември в Страсбург по инициативата на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) „Приятели на музиката“ мина под знака: Авторското право стимулира творческата енергия, растежа и работните места в Европа

Експлозия на цифровата музика в Европа

Музикалната индустрия стана водеща дигитална индустрия на Европа и разви изключително динамичен пазар на цифровите технологии. Днес европейците имат достъп до над 43 милиона песни чрез над 230 легални цифрови услуги. Много услуги са широко разпространени в целия Европейски съюз, включително и сред шампионите на Европа като Spotify (Швеция), Deezer (Франция), 7digital и Rara (UK), където потребителите получават несравним достъп до света на стоките в много различни формати, включително изтегляне на съдържание и стрийминг. Никой друг сектор не предлага този вид избор и разнообразие на европейско равнище.

Авторското право - основно право, насърчава креативността и иновациите

Този успех се дължи на европейската система за авторското право. То позволява на звукозаписните компании да инвестират в творци, които създават музика, както и тази музика да може да достигне до колкото се може повече потребители. За да стане това възможно, звукозаписните компании предоставят мултитериториални, пан-европейски и глобални разрешителни за цифрови услуги, като ги насърчава да се разпространяват в цяла Европа.

В резултат на това, цифровите музикални услуги в момента имат пазарен дял от 40% в Европа. Този пазар се определя от европейски репертоар, като по-голямата част от приходите в повечето страни идва от местни изпълнители. Музиката също така спомага за развитието и на други сектори и стимулира въвеждането на устройства за достъп до интернет и социалните медии.

Авторското право дава тласък на икономическия растеж и работни места

Европейските творчески сектори повишават конкурентоспособността на Европа в световен мащаб. Те допринасят за икономическия растеж чрез включването на много млади хора, наемане и реинвестиране на местно ниво, както и стимулират плащането на данъци. Проучване, осъществено с трети лица установи, че само в музикалния сектор са заети 1,1 милиона души в Европа. Музиката също е ключов отрасъл за износ в ЕС.

Творческият сектор и музиката в частност, са ключов елемент на конкурентоспособността на Европа. Това следва да се подчертае в Дигиталната стратегията на ЕС, а също и системата за авторското право на ЕС следва да насърчава творческите си сектори.

Музика навсякъде, по всяко време, на всяко устройство и е преносима през граници

Цифровите услуги вече са достъпни за европейците във всички 28 държави-членки, давайки на потребителите почти невъобразим избор от световния репертоар. Платените лицензирани услуги са напълно преносими и могат да се вземат навсякъде, на всяко устройство.

Дори когато са лицензирани извън Европа, много фактори, извън авторското право трябва да се вземат предвид преди да бъдат лансирани в различни страни.

Има паневропейска наличност на дигитални музикални услуги. При разглеждане на единния цифров пазар на ЕС, Съюзът трябва да открие редица пропуски при осъществяване на  електронна търговия, по-специално на фрагментацията на инфраструктурата на телекомуникациите, платежните системи, както и проблеми в данъчното и потребителското законодателство. 

Пропастта в различното монетизиране на стойността на музиката (The Gap Value)- заплаха за жизнеспособността на европейския цифров пазар

Търсенето на музика никога не е било на такова високо ниво, както и достъпът до музика никога не е бил по-лесен. Въпреки това, приходите на музикалната индустрия са намалели рязко, като през последните 15 години намаляват наполовина.

Налице е значителна и нарастваща разлика между приходите на база стойността на музиката в резултат от увеличаващото се използване на популярно музикално съдържание от технологичния сектор и приходите, която творческите сектори са в състояние да възвърнат.

Защо съществува тази вредна разлика?

Някои технологични компании се крият зад освобождаване от отговорност, така наречените "защитени зони" (safe harbours) в Директивата за електронна търговия, и се позовават на т.нар. " приемаш или напускаш" подход за лицензиране. Изборът за звукозаписните компании? Да се съгласят с с тези правила, или да започнат скъпи и продължителни съдебни дела срещу тези компании, от което потребителите страдат. Какъв е резултатът? Въпреки огромната стойност на музиката за обществото, музика безплатно (или срещу много ниско заплащане) се превърна в норма.

Злоупотребата със "защитените зони" всъщност субсидира международни технологични компании за сметка на други музикални разпространители като Spotify или Deezer и действа като основна пречка пред новите цифрови услуги. Това подкопава стойността на музиката и заплашва жизнеспособността на целия дигитален пазар.

Никога не е било предвиждано "защитените зони" да обхващат услуги, които да надхвърлят  неутралните и пасивни посредници, докато на практика услугите, ползващи тази защита, играят ключова роля в разпространението на съдържанието и извличат финансовите ползи от него. Спешно трябва да се намери решение за "пропастта в различното монетизиране на стойността на музиката". Това е едно от най-големите предизвикателства, пред които се изправя ЕС.

Необходимо е понятието „защитени зони“ (safe harbours) в Директивата за електронна търговия да се прецизира и отнася само съм он-лайн услуги, които осъществяват неутрално и пасивно посредничество, без елемент на интерактивност.

Защитата на правата - от решаващо значение за културния сектор в Европа

След като цифровите услуги продължават да растат и да се диверсифицират, ЕС трябва да създаде истински вътрешен пазар за защитата на правата. Незаконни фирми, правещи пари от музика могат да се установяват навсякъде, включително и извън Европа, както и онлайн пиратството се осъществява зад граница. И все пак, опитвайки се да се справят с незаконните услуги, продуцентите трябва да предприемат правни действия във всяка една държава от ЕС, което прави процеса изключително бавен и скъпоструващ и ограничава ефективността на правната закрила.

Няма ли да бъде по-ефективно подобряване действието на трансграничното въздействие на решенията на съда? Когато съдебно разпореждане е издадено от съд в една държава-членка на Съюза срещу доставчик на хостинг или интернет достъп, с цел спиране разпространението на пиратски бизнес, е необходимо да има опростена процедура за признаването и изпълнението на подобно решение в целия ЕС.

Посредниците играят решаваща роля в онлайн екосистемата, изпълняваща ролята на портали към музиката. Търсачките, доставчиците на платежни услуги и рекламодателите могат и трябва да помогнат в борбата срещу пиратството, което гарантира, че на потребителите са показани и предоставени на разположение най-добрите легални оферти, а не нелегалните такива.

Необходимо е приемане на мерки за насърчаване на посредниците да предприемат ефективни мерки, така че да не бъдат използвани за нарушаване на авторските права. Подобряване чрез кръстосан ефект на съдебните решения, например чрез тяхното признаване, когато са получени в юрисдикции на ЕС чрез ускорени процедури или чрез признаване на чуждестранни съдебни решения като доказателства.

Европейските културни сектори откриват нови пазари

Музика от Европа се изнася по цялата планета. Почти половината от световните топ 50 албума през 2013 г. са били дело на европейски творци. Най-голямата музикална компания в света е европейска, а много от най-вълнуващите изпълнители идват от Европа.

Въпреки огромното културно и икономическо въздействие на творческите сектори в Европа, има опити да се омаловажи значението на правата върху интелектуалната собственост и авторските права в търговските преговори, водени от Европа. Премахване на клаузите за авторските права от търговските споразумения, чрез които ЕС може да призове партньорите си да защитават нейните творчески продукти, би било грешка и би навредило на интересите на Европа. Закрилата на авторското право и сродните му права в трети страни е от икономическа и културна полза за Европа. Когато вече са сключени споразумения, ЕС трябва да гарантира бързото включване в тях на позитивна и про-IP договорка.

Европа следва да продължи усилията в защита на авторското право на ЕС в международен план, като доближи партньорите до нашите стандарти.

Какво може да направи ЕС, за да гарантира закрилата на авторското право?

1.Да настоява, че авторското право е едно от основните права в Европа и трябва да се гарантира, че правната рамка на ЕС по отношение защитата на авторското право подкрепя творческите сектори;

2.Да подчертава факта, че творчеството и музиката в частност  допринасят за икономиката, растежа и работните места и са ключов актив за конкурентоспособността на Европа;

3.Да подчертава пан-европейската достъпност на дигитални музикални услуги и успеха на пазара в бързото решаване на редица проблеми;

4.Да преодолее пречките пред единния цифров пазар, сред които фрагментацията на телекомуникационната инфраструктура, различните системи за разплащане, разликите в ДДС и в нормативни актове за потребителите;

5.Да създаде условия на равнопоставеност между технологичните компании и творческите сектори, като прецизира, че "защитените зони", съгласно Директивата за електронна търговия се отнасят само за чисто неутралните и пасивни посредници;

6.Да предложи опростени процедури или признаване на чуждестранни съдебни решения като доказателства, с цел подобряване трансграничната ефективност на съдебните решения срещу незаконните услуги в онлайн пространството. Също така, да предложи мерки за насърчаване на посредници като търсачките, рекламодателите и доставчиците на платежни услуги, така че да предприемат ефективни мерки за избягване нарушаването на авторските права;

7.Да продължи да включва и защитава разпоредби, гарантиращи закрила на правата върху интелектуалната собственост във всички търговски споразумения, призовавайки третите страни да защитават интелектуалната собственост на Европа;

 8.Да насърчава инвестициите в музиката в целия ЕС чрез  подкрепа развитието на различни финансови стимули и хармонизиране на намалените ставки на ДДС за всички културни продукти, както онлайн, така и офлайн.

Акценти

В музикалния сектор има:

Директно заети над 1.1 млн.души в цяла Европа

Генерира приходи над 25 млрд. Евро на година

Изплаща възнагрждения 70% повече от нелицензирания сектор

Осигурява работни места предимно на млади хора

Европейският творчески сектор генерира над 4,5% от БВП и 4% от работната сила на Европа