Световната музикална индустрия отчита ръст от 3.2% за 2015 година PDF Печат Е-поща
За първи път приходите от дигитални продажби надхвърлят приходите от продажби на  физически носители
 
На 12 април, Международната Федерация на Звукозаписната Индустрия (IFPI)* публикува годишен доклад за състоянието на пазара на световната музикалната индустрия през 2015 г. В доклада се  акцентира върху иновациите и инвестициите, които извеждат индустрията в дигиталната ера.

“След 2 десетилетия на спад, 2015 бележи нов ключов момент за звукозаписната индустрия – измерим глобален ръст, рязко увеличение на потреблението на музика, като приходите от дигитални продажби  за първи път изпреварват приходите от продажби на физически носители. Всичко това показва, че индустрията се е адаптирала успешно в дигиталната ера и става все по-силна“ - коментира г-жа Франсис Мур, Главен Изпълнителен Директор на Международната Федерация на Звукозаписната Индустрия (IFPI).

Стриймингът остава най-бързо растящият източник на приходи в индустрията с ръст от 45,2 % , достигайки 2,9 милиарда щатски долара, а за петгодишния период до 2015 г., увеличението е повече от четири пъти.

Разпространението на смартфоните увеличава възможността за висококачествено абонаментно обслужване и позволява на потребителите да се насочат към използване на лицензирани музикални услуги. Приходите от стрийминг услуги за 2015 г. са 19% от общия обем, в сравнение с отчетените 14% през 2014 г. Стриймингът съставлява 43% от дигиталните приходи с тенденция да надхвърли дяла на даунлоуд услугите (45%) и да стане основен източник на приходи в сектора.

През последните години се наблюдава драстично увеличение на Премиум абонаментните услуги. Общият брой на потребителите на такива музикални услуги се изчислява на  приблизително 68 милиона, като това увеличение е с повече от 50%  от броя на премиум потребителите през 2014 г.

Даунлоудът остава със значителен принос от 20% от общите приходи на индустрията. Спадът в този сегмент с 10.5% за 2015 г. е по-голям  от спада през 2014 г.(8.2%). Свалянето на цели албуми все още е основна част от преживяването на музикалните фенове. Достигнатите приходи от даунлоуд за 2015 година в размер на 1.4 милиарда щатски долара надвишават резултатите за 2010 и 2011 г.

С 4.4% нарастват и приходите от излъчване и публично изпълнение (използване на музикални записи в програмите на медиите и на обществени места), достигайки 2.1 милиарда щатски долара. Този сектор формира 14% от приходите на индустрията за 2015 година срещу 10% през 2011 г. и остава един от най-последователно нарастващите  източници на приходи за звукозаписния бизнес.

Продължава тенденцията на спад на приходите от продажби на физически носители, макар че този спад е по-бавен от спада от предишни години -  4.5% през 2015 г. в сравнение  с 8.5 % през 2014 г. и 10.6% през 2013 г. Секторът все още генерира 39% от общите приходи в световен мащаб и остава основен избор на потребителите на някои основни пазари – за  Япония този дял е 75%, за пазара в Германия е 60%, за Франция 42%. Забавянето на спада  на физическите продажби се дължи на сериозния растеж на търсенето на винилови плочи, който се наблюдава на почти всички пазари.

Годишният доклад на IFPI отбелязва, че постигнатите през 2015 г. резултати са  добра новина, както за музикалната индустрия, така  и за потребителите. Има обаче една фундаментална слабост в това възстановяване на пазара – отчетените рекордни нива на консумация на музика, цялата тази експлозия на потреблението на музикални услуги, не се възвръща под формата на съответстващите й възнаграждения към артистите, звукозаписните компании и авторите. Тази значителна разлика между приходите, които някои онлайн платформи генерират и възнагражденията които те изплащат на правоносителите (Value Gap) се появява защото някои големи дигитални услуги успяват да заобиколят нормалните правила, които се прилагат при лицензирането на музика. Услуги, при които потребителите качват съдържание често отказват да лицензират музиката на своите платформи или пък се лицензират при изкуствено занижени нива заради ограничената отговорност, която носят и която беше въведена и в европейското и в американското законодателство още в ранните дни на Интернет ерата. Ефектът от това е объркан пазар, нелоялна конкуренция между различните стрийминг услуги и артисти и звукозаписни компании, които не получават възнаграждения.

Правоносителите от цялата музикална общност и широкия творчески сектор са обединени от идеята за законодателни промени и елиминиране на тази законодателна аномалия. Ако една платформа гради бизнеса си на база на музикално или друго творческо съдържание и генерира печалби от него, то тя трябва да носи отговорност.

Едно малко сравнение: Платформите, на които индивидуални потребители качват музикално съдържание имат 900 милиона абонати и генерират 634 милиона щатски долара за музикалната индустрия. От друга страна платформите, които сами качват музикалното съдържание и осигуряват достъп до него имат 68 милиона абонати, а допринасят с над 2 милиарда щатски долара към приходите на индустрията.  

По данни на IFPI, потребителите на територията на Европейския съюз имат достъп до над 43 милиона музикални записа и до около 200 легални дигитални услуги. Това включва различни начини за потребяване на музика, включително даунлоуд, абонаментен стрийминг, подкрепен от рекламодатели стрийминг, мобилни и онлайн платформи. Повече от всякога, достъпът до музика е улеснен, потреблението на музика се увеличава, а вече 34% от музикалният пазар в Европа е дигитален.

От Българска Асоциация на Музикалните Продуценти (БАМП)** потвърждават, че тенденциите в музикалната индустрия се възпроизвеждат и на местния пазар. По данни за 2015 г. за България, приходите от дигитални услуги растат, въпреки че нивото е все още значително по-ниско от това в голяма част от държавите в Европейския съюз.

Бележки:
*IFPI – Международната федерация на звукозаписната индустрия представлява световния звукозаписен бизнес с 57 свързани Национални групи (от които 22 са установени в Европейския Съюз) и повече от 1300 индивидуални членове в 61 държави, вариращи от големи мултинационални звукозаписни компании до малки независими компании.

**Българска Асоциация на Музикалните Продуценти (БАМП) e Сдружение с нестопанска цел, което обединява водещи български продуцентски компании в областта на звукозаписната индустрия. Учредена през 1996 година, БАМП е единствената по рода си правозащитна организация, която представлява и защитава правата и интересите на продуценти и разпространители на звукозаписи и музикални видео продукти на територията на Република България. През 1999 година Асоциацията е призната за Национална група на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI).