Често задавани въпроси за авторското право и сродните му права PDF Печат Е-поща

Какво представлява авторското право и сродните му права?

Авторското право е правото на твореца да са разпорежда със своята творба и да печели от нея. То възниква със самия акт на творчество. В света на музиката авторско е правото на композиторите, текстописците, авторите на музикален аранжимент и музикалните издатели /пъблишъри/ по отношение на  творбите, които последните управляват.
Сродните права са правата на продуцентите на звукозаписи и на музикалните изпълнители, които също имат важна роля в творческия процес на създаване на музика. Системата на авторското право и сродните му права има водеща роля за съхраняването и развитието на музикалните таланти, както и за превръщането на музиката в успешно бизнес начинание и оттам - във важна творческа индустрия, която генерира икономически растеж и работни места.
Какви са сроковете на закрила за авторското право и сродните му права?

Авторското право е със срок на закрила, който обхваща живота на автора плюс 70 години след неговата смърт. Понастоящем, срокът на закрила за сродните права на продуцентите на звукозаписи и изпълнителите в Европейския съюз и следователно в България е 50 години, считано от първия звуко- или аудио запис за продуцентите и първото изпълнение или публикуване на записа, съдържащ изпълнението, за изпълнителите. В някои страни този срок достига до 120 години. В САЩ срокът на закрила върху сродните права е 95 години, което привлича сериозни инвестиции в музикалната им индустрия. С цел повищаване конкурентоспособността на европейската музикална индустрия в глобален мащаб и за по-добра закрила на правата на изпълнителите Европейската комисия инициира законодателна процедура за промяна на общностното право и за увеличаване на този срок до 70 години. Промяната все още не е финализирана.

Трябва ли да регистирам или впиша някъде своето авторско или сродно право и от кой момент това право има сила?

Авторското право възниква автоматично и не е необходимо никакво специално удостоверение на този факт, формален документ или официална регистрация. При спор всеки претендент трябва да докаже, че той е създателят на музикалното произведение, като са допустими всички признати от Гражданския процесуален кодекс на Република България средства – писмени документи, свидетелски показания, заключения на вещи лица. Не е необходимо музикалното произведение да е фиксирано под формата на звукозапис, за да възникне авторското право. Достатъчно е, както казва законът, то да е резултат на творческа дейност и да е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Моментът на разгласяване на произведението пред неограничен кръг лица е също важен. Той може да съвпадне със създаването на музиката, но може и да е последващ и зависи изцяло от волята на автора. Този момент е съществен за възникването на сродните права на изпълнителите, които често пъти реализират пред публика музикалното произведение и стават негови лица. Срокът на сродните права на изпълнителите започва да тече от 1 януари на годината, следваща датата на първото изпълнение или публикуване на записа на изпълнението. Срокът на закрила за момента е 50 години.
Както споменахме по-горе, моментът на публикуването на музикалното произведение е важен, тъй като се свързва с довеждането на произведението до знанието на неограничен брой лица посредством възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от него, вкл. чрез звукозапис върху физически носител или в дигитален формат. Всяко публикуване е и разгласяване, но не и обратно. Тук е водеща ролята на продуцента, който организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му. Срокът на сродните права на продуцентите започва да тече от 1 януари на годината, следваща датата на осъществяване на записа, независимо дали записът е бил законно публикуван или само разгласен по друг начин. Срокът на закрила за момента е 50 години.

Какво гарантира авторското право и сродните му права?

Като съвкупност от правни разпоредби, авторското право и сродните му права гарантират определени права на създателите на творчески продукти. Идеята е законът да защити собствеността им върху техните идеи и творчество, които са били обективирани по някакъв начин, и да им позволи да се разпореждат свободно и в пълна степен със създадените от тях творби. Авторското право и сродните му права са важна съставна част от системата на правата върху интелектуална собственост и като такива се считат за основно човешко право. То е защитено от закона в почти всички страни по света, има стабилна медународна и европейска правна рамка.
Спазването на авторското право и сродните му права означава творците да получават и дължимо възнаграждение при използване на техните творби. Никой няма право да копира, публикува, изпълнява, разпространява или използва по какъвто и да е било начин музикално произведение и/или звуко, без разрешение от неговите създатели. За всяко и за всеки вид използване се дължи възнаграждение. Изключенията от това правило са много малко и ясно дефинирани от закона. Реализирането на авторското право и сродните му права в обществото дава възможност на талантливите хора да живеят от труда си, да продължават да творят и така да допринасят за развитието на духовността и културното многообразие. Това е особено важно за музиката, която съпътства човека и неговата дейност във всеки един момент от живота му.

За кого са  важни авторското право и сродните права?

Тези права са важни за огромен брой талантливи хора, но също така и за цели творчески бизнес сектори и креативни индустрии, които имат важна икономическа и социална роля за развитието на човешкото общество.
Когато говорим за музика, спазването на авторското право и сродните му права е важно за композиторите, текстописците, авторите на аранжимент и пъблишерите, а сродните права гарантират доходите на продуцентите на звукозаписи, певците-изпълнители и музикантите. Всички тези хора и техните бизнес модели са зависими от директното или индиректно заплащане на творческия труд.

Имат ли значение авторското право и сродните му права за икономиката и  обществото?

Правата върху интелектуална собственост, сред които са авторското право и сродните му права, имат огромно икономическо значение на нематериални активи със значителен принос за формирането на Брутния Вътрешен Продукт. Колкото по-развито е едно общество, толкова повече са инвестициите в иновации, идеи и творчески проекти и толкова по-голям и конкурентен е делът на нематериалните активи в БВП. Сред водещите авторскоправни индустрии, които са фактор за икономическо развитие и социална стабилност, е музикалната индустрия.
Отношение към развитието на музикалния креативен сектор, който обединява съдбите на хиляди личности и бизнес организации, имат и редица свързани с музиката индустрии и бизнес инициативи като изработването и продажбата на музикални инструменти, огромното ветрило на развлекателната и рекламната индустрии, както и всички бизнес предприятия, чиито успешни бизнес модели практически се базират, движат или обогатяват и допълват от използване на музикално съдържание. Такива са дискотеките, баровете и нощните клубове, хотелите и ресторантите, магазините и фитнес центровете и редица други туристически, търговски и обществени обекти.
Интересът към музиката може да поощри развитието на културния туризъм, да стимулира музикалното образование, да създаде нови културни общности, да промени облика и поминъка в даден град или регион.
Стремежът към музиката е в основата и на бурното развитие и на широколентовия интернет, предвид засиленото потребителско търсене на творческо съдържание онлайн. Следователно, правата върху интелектуална собственост, вкл. авторското право и сродните му права, са важни за всеки потребител и рефлектират върху живота и дейноста на всеки член на съвременното глобално общество.

Каква е ролята на музикалните продуценти и защо е необходимо да се спазват техните права?

Закрилата на сродните права на продуцентите на звукозаписи дава гаранция за възпроизводството и развитието на музикалната индустрия като бизнес. Тук е особено ценна тяхната роля на двигател на индустрията и на фактор за превръщането на музиката в конкурентен пазарен продукт. Продуцентите са важни и защото инвестират значителна част от реализираните приходи в откриване и развиване на нови певци и таланти, както и в производство, маркетиране, промоция и реклама на музикални звуко- и/или видеозаписи, в тяхното физическо и онлайн търговско разпространение до крайните потребители.

Важно ли е за музиката да спазваме авторското право и сродните му права?

Неразрешеното копиране и разпространение, независимо дали от физически носители - оптични дискове, матрици и други носители на музикално съдържание, чрез излъчване по жичен или безжичен път (радио или телевизионно разпространение), или в глобалната мрежа (посредством FTP сървъри с незаконно съдържание или чрез р2р мрежите), или чрез нерегламенирано публично изпълнение в редица обществени места, има сериозен негативен ефект върху развитието на музикалната индустрия и съдбата на хиляди творци, музиканти и изпълнители. В резултат от масовото незаконно използване на музика, нейните създатели и изпълнители живеят и творят все по-трудно, а продуцентите, които инвестират в нови таланти и нова музика и благодарение на които музиката стига до крайните потребители, имат все по-малко средства и мотивация да продължават да работят. Повече незаконно използване в крайна сметка означава по-малко създадена музика.

Какво представлява музикалното пиратство?


Музикалното пиратство обикновено се определя като умишлено нарушаване на авторското право и сродните му права с търговски измерения. То може да бъде както физическо пиратство и да се изразява в неразрешено копиране на оптични дискове и други видове носители на музикално съдържание, така и интернет пиратство – неразрешено копиране, обмен и разпространение на музика в дигитален формат /напр. МР3/ чрез различни интернет сайтове, е-мейл, в р2р мрежите или посредством торент-тракери. Без да имат въобще отношение към създаването на музика, музикалните пирати извличат огромни печалби от незаконното използване на защитено музикално съдържание, често пъти без да плащат дължими данъци за своите незаконни доходи, като така ощетяват допълнително обществото. В редица случаи към този бърз и лесен начин на печалба за сметка на творците и законния музикален бизнес се насочват и представители на организираната престъпност.
За съжаление, в България икономическите, социалните и моралните последици от това закононарушение често пъти се подценяват и не са редки случаите на обществено и институционално безразличие към този престъпен феномен. Парадоксална е невъзможността на правоприлагащите органи да се справят с очебийните и добре организирани прояви на пиратство както сред кабелните оператори, така сред инвеститорите в развлекателния бизнес, туризма и търговската мрежа, и особено в Интернет.

Какво представлява публичното изпълнение на музика, кой и как трябва да заплаща дължимо възнаграждение за него?

Публичното изпълнение на музика по смисъла на закона предстaвлява изпълнение на музикално произведение или негов запис, на каквото и да е достъпно за публиката място, без значение какво е техническото средство.
Публично изпълнение на музика се осъществява в дискотеките, баровете, хотелите и ресторантите, в моловете и другите туристически и търговски обекти, във фитнес салоните и спортните съоръжения, в офисите и на редица други обществени места. В тези случаи на използване правото на възнаграждение за авторите /композитори, текстописци, автори на аранжимент, пъблишъри/ и за носителите на сродни права /изпълнителите и продуцентите на звукозаписи/ е изрично регламентирано в Закона за авторското право и сродните му права.
Възнагражденията се дължат от съответните туристически, търговски и бизнес обекти, а се събират и разпределят между правоносителите чрез дружествата за колективно управление на права. По отношение на сродните права на изпълнители и продуценти на звукозаписи и музикални видеозаписи в България дружеството, с което трябва да се сключи договор е ПРОФОН /www.prophon.org/. Авторските права се уреждат аналогично чрез договор с Музикаутор /www.musicautor.org/. Липсата на уредени права от страна на съответните бизнес субекти, използващи музикално съдържание, дава право на правоносителите да се обърнат към компетентните органи в страната с цел извършването на проверки и налагането на административни санкции - глоби, на нарушителите. В Европа възнагражденията за публично изпълнение се плащат редовно и формират до 70-80% от портфейла на дружествата. В България, за съжаление, ползвателите на музика трудно спазват закона, а държавата не се намесва по ефективен начин за решаване на този проблем.

Какво представляват компенсационните възнаграждения, кой и как трябва да ги заплаща?

Компенсационните възнаграждения са въведени чрез закона, за да възмездят правоносителите в музикалния сектор за пропуснатите ползи и претърпените загуби в следствие прилагането на изключения за свободното използване на музика – правото на лично копие и други въведени в закона изключения. Тези възнаграждения се дължат от производителите и вносителите на копирна и репрографска техника, както и на празни оптични дискове, други празни носители и апарати, предназначени за записване. Проблеми със законовата норма и прилагането й /чл.26, ЗАПСП/, както и слабата подкрепа от държавните институции за дисциплиниране на бизнеса, все още не позволяват реализацията на този механизъм, който в другите държави захранва със сериозни средства музикалния сектор.
Компенсационите възнаграждения следва да се събират и разпределят на правоносителите от музикалната сфера чрез новосъздаденото дружество „Копи БГ”.