Изпълнителният директор на БАМП Ина Килева пред БТА: Искаме бъдещите творци на България да са в час с правата си


Момчетата от инди-рок групата Jeremy? са сред посланиците на „В час по интелектуална собственост“ – образователният проект на Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП), който стартира през февруари в пет столични училища по изкуствата. Това издаде в интервю за БТА изпълнителният директор на БАМП Ина Килева. Фронтменът Ерсин Мустафов, китаристът Ташо Колев и Гергана Нойкова – текстописец и визионер зад публичния имидж на Jeremy?, ще споделят с избран випуск позицията си за защитата на авторското и сродните му права, както и любопитна история около създаването на един от големите си хитове.
Като успешен продуцент, ярък борец за правата на творците у нас и председател на Управителния съвет на БАМП за стойността на един музикален продукт в часовете по интелектуална собственост ще говори и Станислава Армутлиева. 

 

- Г-жо Килева, как възникна идеята за уроци по интелектуална собственост в училище? Каква е необходимостта от тях?
- Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) от години партнира в различни кампании за защита на правата върху интелектуална собственост, включително в първата подобна инициатива - "Пиратството ограбва" на Министерството на културата през 2006 г. Оттогава измина доста време, но българското обществото все още е в плен на предразсъдъци по отношение на правата върху интелектуалната собственост и в частност - на авторското право и сродните му права. 
Какво не ни достига като разбиране и отношение? Защо всеки ден творците у нас се сблъскват с апатия в борбата си да оцелеят професионално и да продължат да създават? От една страна - законодателството ни е европейско и до голяма степен предоставя нужната закрила на авторските права. Формално са налице и институционални механизми за неговото прилагане. От друга страна - вече има и активни правозащитни организации като БАМП и ТеРаПро, има дружества за колективно управление на права като Музикаутор, ПРОФОН, Филмаутор, Артистаутор и други, които работят за по-справедливи закони, за по-ефективно правоприлагане, за по-добри бизнес практики. 
И все пак липсва усещането за обществена подкрепа на творческия труд. Културата на отговорно потребление на креативните продукти е под критичния минимум, няма я адекватната оценка на икономическата роля на творческите индустрии. Липсват и последователни политики за тяхното стимулиране. 
Няма лесен изход от тази ситуация, защото става дума за промяна в манталитета на поколения българи, за които правото на твореца да се разпорежда със своето произведение и да печели от него е каприз. И това отношение е на всяко едно ниво - в семейството, в училището, в бизнеса, в държавните органи, в политиката. 
В БАМП вярваме, че промяната в ценностната система на обществото, еволюцията в поведенческите стереотипи е процес, който минава през образованието, през ума и душата на младите хора в България. И ето - решихме да дадем нашия малък принос в този процес и се насочихме към училищата по изкуствата към Министерството на културата. Получихме пълна подкрепа за нашата идея от министър Боил Банов и неговия екип, а ръководствата на тези училища са мотивирани партньори. 
Нарекохме нашия образователен проект "В час по интелектуална собственост", защото на практика срещите ни с учениците ще бъдат комбинация от образователна дискусия и разказ за създаването на конкретни творчески проекти. Искаме бъдещите творци на България да бъдат "в час" със своите права във всеки смисъл на думата. 

- Заимствате румънския модел, къде другаде има подобно обучение и защо предпочетохте този вариант?
- Не става дума за пълноценен курс за обучение, нито за заимстване на модел от конкретна страна. Работата с младите потребители на изкуството във всичките му форми е приоритет в дейността на различни международни организации начело със Световната организация по интелектуалната собственост (WIPO) и Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO). 
Често кампаниите за стойността на творческите продукти са по инициатива на правителствата и компетентните министерства, какъвто е случаят в Южна Корея и мащабния образователен проект Respect for Intellectual Property. Проектът е под егидата на WIPO и включва няколко образователни модула с различно съдържание - индустриална собственост, авторско право и сродни права, творчески индустрии, интелектуална собственост и интернет, като са подготвени учебни материали за ученици на възраст 10-11 години и за техните учители. 
От Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI), която БАМП представлява като национална организация в България, споделиха с нас опита на други сродни организации в тази насока. Подобни образователни кампании са осъществявани с успех във Финландия, Швеция, Германия, Италия и Испания. В Испания например кампанията е дело на коалиция от сдружения, представители на различни творчески сфери, подкрепени от Министерството на културата и спорта. През 2017 г. проектът обхваща над 16 000 ученици от страната, а през 2018 г. фокусът му бе върху актуалните проблеми на правата на творците в дигитална среда. 
Проектът на БАМП е значително по-скромен, защото ще се реализира със собствени средства, без институционална финансова подкрепа. Искаме чрез силата на музиката да поставим началото на поредица от дискусии по темата "Интелектуална собственост" в българските училища. Още повече че на срещата в Министерството на културата директорите на първите училища - партньори, споделиха, че темата е напълно непозната и никога не е била обект на системен разговор с учениците, въпреки че подготвят бъдещи правоносители и всекидневно се сблъскват с проблеми от тази сфера.
- Колко време ще е курсът, в кой клас, колко часа?
- Кампанията ни започва през февруари в пет училища на територията на София - Музикалното училище, Гимназията по приложни изкуства, Гимназията за древни езици и култура, Професионалната гимназия по полиграфия и фотография и Училището по изящни изкуства. 
Нашият час по интелектуална собственост ще е динамичен и насочен към последния випуск на училищата по изкуствата и културата. Целта е да информираме, но и да бъдем интересни и запомнящи се. Затова ще излезем от шаблона на преподаване и ще разчупим комуникацията с тийнейджърите чрез присъствието на любими български изпълнители от поп и хип-хоп сцената. 
- Започвате с училища по изкуствата. Ще преподават известни артисти, предполагам според специалностите във всяко от тях - музиканти, художници, фотографи и т.н., а освен това и изкуствоведи, продуценти, юристи и други. Може ли да споменете известни имена, ангажирани с инициативата?
- Идеята за "В час по интелектуална собственост" срещна много съмишленици сред артистите и желанието им да ни подкрепят е вдъхновяващо. Възпитаниците на училищата по изкуства в София ще се срещнат с някои от най-популярните имена от музикалната индустрия у нас. 
Сред тях са момчетата от инди-рок групата Jeremy?, която младите обожават. Те са изключителен пример за самопродуциращ се артист с твърда фен база, която се разраства лавинообразно въпреки липсата на медийния комфорт, на който се радват повечето поп или хип-хоп изпълнители. Като успешен продуцент и ярък борец за правата на творците у нас в качеството си на председател на Управителния съвет на БАМП своя опит в часовете по интелектуална собственост ще сподели и Станислава Армутлиева. 
- Как ще преминава един учебен час по интелектуална собственост?
- Подготвяме кратко информационно видео за авторското право и сродните му права, но ще разчитаме и на личното обаяние и посланията на нашите основни говорители - известни и обичани български изпълнители с техните лични истории за създаването на музика и за предизвикателството да бъдеш творец в България. Очакваме конкретни въпроси и казуси с проблеми от учениците - бъдещи творци, по които посланиците на "В час по интелектуална собственост" ще имат готовност за коментар. 

- В кои училища ще продължи проектът и кога?
- След часовете по интелектуална собственост в София, до края на годината предвиждаме посещения в още шест музикални училища в страната - в Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Плевен и Стара Загора. Ще търсим и други възможности за финансиране и разрастване на приложното поле на нашата инициатива, включително чрез участие в процедури за усвояване на грантове на организации като EUIPO, насочени към подкрепа на образователни кампании. 
Мечтата ни е идеята за образователни проекти и програми, свързани с правата върху интелектуална собственост, да привлече партньори и по-широка институционална подкрепа и да влезе във всяко българско училище. Освен ключовата роля на Министерството на културата в този проект, съдействието на Министерството на образованието и науката и на Патентното ведомство в един следващ етап би гарантирало развитие на инициативата. За да постигнем желаната от всички устойчивост на обществените нагласи по отношение на правата върху интелектуална собственост, се нуждаем от нещо повече от ентусиазма на група съмишленици - имаме нужда от целенасочена и последователна държавна политика.