Международната федерация на звукозаписната индустрия празнува 80 години от създаването си PDF Печат Е-поща

Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) е организацията, която представлява звукозаписната индустрия в цял свят, и зад гърба си има 80-годишна история. През миналия век IFPI прави първите стъпки за признаването на правата на продуцентите върху техните звукозаписи, раждането на понятието сродни права в музиката и утвърждаването на идеята, че създателите на музика трябва да бъдат компенсирани при нейното използване.

Представяме ви кратка история на федерацията с най-ключовите и любопитни моменти от съществуването й през очите на „ходещата енциклопедия” проф. Адриан Стърлинг, който работи в IFPI в продължение на 20 години от 1954 г. до 1974 г. Той разказва за всички предизвикателства, които федерацията среща по пътя си – на държавно и съдебно ниво, в лицето на медийни и бизнес организации, включително и за раждането на пиратството в музиката. 80 години по-късно музикалната индустрия в България е изправена пред напълно идентични проблеми, което за съжаление показва, че сме изостанали с 80 години в развитието на чувствителността си към стойността на творчеството и труда на създателите на музика.

Началото

Историята на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) започва през 1933 г. с един обикновен въпрос, който продължаваме да си задаваме и до днес. Той е зададен от сър Луис Стърлинг, предприемач от Ню Йорк, който тогава е начело на Columbia Graphophone Company, една от двете компании в рамките на Electronic and Musical Industries Ltd (EMI). Един ден той влиза в среща с адвокатите на EMI и казва: „Тази сутрин си пуснах радиото и чух, че звучи един от нашите албуми. Искам да знам нещо: плащат ли ни за това?”

В онези години правата, сродни на авторското – тези на изпълнителите и продуцентите, все още не съществуват като концепция. Не съществува и практика собствениците на заведения да плащат за това, че използват музика. В едно ключово съдебно решение във Великобритания, а именно Gramophone Company Ltd v. Stephen Cawardine & Co (верига кафенета), съдът постановява, че използването на музика без съгласието на правоносителите е незаконно и че продуцентът има пълно право върху своите звукозаписи, което е отделно от правата на авторите на съответния звукозапис.

В този момент индустрията си дават сметка, че трябва да работи последователно за признаване на това право и в други страни. Освен това, вече съществува и сдружение на авторите, което лицензира направата и използването на техни произведения. Необходимостта от единна организация, обединяваща всички представители на звукозаписната индустрия, става осезаема и през 1933 г. в Рим е основана Международната федерация на звукозаписната индустрия, а за генерален директор е избран Браян Брамал. Година по-късно в Лондон започва работа и първото сдружение за колективно управление на продуцентски права, което съществува и до днес – PPL.

Неочаквана победа в Германия

Първата инициатива в ранната история на IFPI е в Германия, където немската индустрия се заема с нелеката задача да отстоява правата си на възнаграждение, когато звукозаписи са излъчвани по немското радио. Тогава радиото е под контрола на д-р Гьобелс, министър на пропагандата и информацията, а да се изправиш срещу подобна фигура е било истинска проява на смелост.

„Немската звукозаписна индустрия ангажира за свой адвокат водещия експерт по авторско право евреинът д-р Алфред Баум. Винаги съм смятал за изключително смела постъпка от страна на компаниите да изберат еврейски адвокат да ги представлява пред най-висшия съд в Германия”, споделя Адриан Стърлинг за делото, което завършва с успех за продуцентите. По-късно Алфред Баум става юридически съветник в IFPI.

Развиване на международната мисия на IFPI и Римска конвенция от 1961 г.

В началото на 50-те години работата на Международната федерация се състои основно в представяне на предложения до национални правителства и организации за подкрепа относно създаването и развиването на законите за закрила на звукозаписи. Именно тогава Адриан Стърлинг започва работа в IFPI, като през първата една година той преминава интензивно обучение сред най-добрите експерти по авторски права в света, а след това обикаля целия свят за развиване на мисията на организацията – Европа, САЩ, Канада, Япония, Сингапур, Индонезия, Израел, Ливан, Австралия, Нова Зеландия.

През 1961 г. Стивън Стюарт заменя Брамал като директор на IFPI, а Стърлинг става заместник-директор на организацията. През същата година, между 10 и 26 октомври се състои дипломатическата конференция в Рим, чиято основна цел е да приеме международна конвенция, признаваща правата на изпълнителите, продуцентите на звукозаписи  и медийните организации.

Стърлинг си спомня, че в конференцията вземат участие представители на 40 страни от цял свят, както и много неправителствени организации. Те обсъждат проект на Конвенция, който предлага въвеждане на право на копиране за трите категории правоносители - изпълнителите, продуцентите на звукозаписи  и медийните организации. В допълнение на това, проектът предлага и въвеждане на справедливо възнаграждение за излъчване и публично изпълнение на звукозаписи, което да се разделя между продуцентите и артистите.

Първото предложение е прието без никакви трудности, но битката за признаването на правата за излъчване и публично изпълнение, описано в чл. 12, продължава през трите седмици на конференцията главно под формата на дискусии и задкулисно лобиране. За приемането на предложението е необходимо мнозинство от 2/3 от гласуващите страни.

Великобритания и страните, чийто законодателства са базирани на британското право са „за”, но Франция и някои други държави са „против”. Страни като Япония и Южна Африка, където националните станции имат силно политическо влияние, също са „против”. 20-те члена на делегацията от САЩ, сред които 8 правителствени и официални представители и 12 представители на неправителствени организации от звукозаписната, филмовата и медийната индустрия, не успяват да постигнат консенсус и се въздържат от гласуване.

Основната опозиция на предложението идва от медийните организации, а лобирането продължава до последния момент преди самото гласуване на 25 октомври 1961 г. В този момент IFPI разчита на скандинавските страни, където правата за излъчване и публично изпълнение вече съществуват или се прокарват. Така или иначе, точно преди гласуването скандинавските делегации (с изключение на Исландия) решават да се въздържат от гласуване.

„Когато влязохме в залата за последната среща на 25 октомври ние не знаехме дали ще съберем мнозинство от 2/3 в полза на предложението. Тогава видях вече пенсионирания съдия Eyolfsson от Исландската делегация и го попитах дали би могъл да гласува за приемането на чл. 12. Той каза: „Аз дойдох в Рим, за да гласувам за чл. 12 и ще гласувам за него”, разказва Стърлинг.

„Гласуването за чл. 12 беше по азбучен ред, страна по страна. Стигнахме до Чехословакия, която беше в края на списъка. Те гласуваха в наша полза. Тогава Стюарт хвърли химикала си на пода и извика „Бихме ги”. Член 12 беше приет с 20 гласа „за”, 8 „против” и 9 „въздържали се”.”

Римската конвенция е момент с изключително голямо и продължително значение в историята на звукозаписната индустрия. Днес, правата за излъчване и публично изпълнение формират 6 % от глобалните приходи на индустрията (над 1 млн. долара) и е един от най-бързо развиващите си приходни потоци.

Очаквайте продължение.