Често задавани въпроси

Какво представлява авторското право и сродните му права в България и същото ли е по света?

Авторското  право е правото на твореца  да сe разпорежда със своята творба и да печели от нея. То възниква със самия акт на творчество. В света на музиката авторско е правото на композиторите, текстописците, авторите на музикален аранжимент и музикалните издатели /пъблишъри/ по отношение на  творбите, които последните притежават и/или управляват. Сродните права са правата на продуцентите на звуко- и видео записи и на музикалните изпълнители, които също имат важна роля в творческия процес на създаване на музика. Системата на авторското право и сродните му права има водеща роля за съхраняването и развитието на музикалните таланти, както и за превръщането на музиката в успешно бизнес начинание и оттам - във важна творческа индустрия, която генерира икономически растеж и работни места. 

Авторското право е малко или повече еднакво по света поради значителен брой международни споразумения, които са предоставили определена степен на хармонизация в почти всички страни. Разбира се, авторското право е териториално право и може да се различава  в различните държави, тъй като всяка страна е свободна да определи действителната степен на закрила, която ще прилага на своята територия, освен ако не е обвързана с международен инструмент. Понастоящем тенденцията за уеднаквяване, особено в ЕС, е по-силна от всякога и това идва да подчертае, че същността на авторското право и сродните му права е една и съща навсякъде по света.

Кой притежава авторското право и какви са ползите от авторското право за създателите, притежателите на права, потребителите, обществото, икономиката и културата като цяло?

По принцип авторското право е собственост на физическото лице, което е създало произведението,  обикновено наричано "автор", но има изключения, когато авторското право може да възникне за друго физическо или юридическо лице, наречено "носител на авторското право", напр.: при произведения, създадени по силата на трудов договор или поръчани по договор. Авторските права върху произведения, създадени в рамките на трудов договор или възложени в рамките на договор за поръчка, принадлежат по общо правило на автора. Работодателят или възложителят обаче имат изключителното право да използват така създадените произведения за своята нормална дейност или за целите, за които са поръчани. В този случай създателят на произведенията няма право на специфично възнаграждение, освен неговата заплата или възнаграждение по договора. В случаите на създаване на компютърен софтуер или бази данни, авторско право обикновено възниква за работодателя, но трудовият договор може да предвижда, че авторското право възниква за автора. Авторските права върху произведения, както и сродните права върху записани изпълнения, създадени по договор за поръчка могат да възникнат за възложителя, ако това е било изрично уговорено от страните.  

Авторите и носителите на права могат да се ползват от своите права, когато произведенията им се използват от тях самите или от трети лица. Всеки, който иска да възпроизвежда или да използва по друг посочен от закона начин обекти на авторско или сродно на него право, трябва да влезе в договорни отношения с автора или с притежателя на права. В резултат на този договор, наречен лицензионно споразумение авторът или притежателят на права получава възнаграждение за използването на произведенията. Творческите индустрии са тези, които инвестират в създаването и разпространението в широкия смисъл на думата на нови творби и те не само улесняват връзката между авторите, техните произведения и публиката, но и осъществяват предлагане на  обществото на необходимите му съставки за културно развитие и интелектуален просперитет. Те играят ключова роля в насърчаване на бъдещото творчество чрез инвестиране в нови таланти, технологии и иновации, които ползват както конкретните физически лица, така и обществото като цяло.

 

Трябва ли да регистрирам или впиша някъде своето авторско или сродно право?

Защитата на авторските права започва автоматично от момента на създаване на произведението и неговото обективиране в материална форма и не изисква никакви последващи формалности по отношение на неговата регистрация. Този принцип в днешно време е почти общоприет и произтича от редица международни конвенции. За разлика от някои национални закони, които изискват някаква регистрация, за да може да се защити авторското право срещу нарушения, българският Закон за авторското право и сродните му права е далеч по-демократичен и не налага такива формалности  към авторите. Нещо повече, българското авторско право предвижда презумпция за авторство и за притежаване на сродни права, според която докато лицето е идентифицирано като автор или носител на сродни права по общоприетия от закона начин, то тежестта на доказване да опровергае  презумпцията за авторството или предположението за притежаване на сродни права е на страната, която ги оспорва. В този контекст например, всяко доброволно предоставяне на произведението при нотариус може да служи като важно доказателство в хода на юридически спор относно датата на създаване на произведението.

Какви са сроковете на закрила за авторското право и сродните му права?

Авторското право е със срок на закрила, който обхваща живота на автора плюс 70 години след неговата смърт. Срокът тече от 1 януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно разгласено или публикувано произведението. 

Срокът на закрила за сродните права на продуцентите на звукозаписи продължава 50 години след датата на осъществяването на записа. В случай че звукозаписът е бил законно публикуван в този срок, времетраенето на правото продължава 70 години от това събитие. Ако звукозаписът не е бил законно публикуван, но е бил законно съобщен на публиката в първоначалния срок от 50 години, времетраенето на правото продължава 70 години след датата на това съобщаване.  Сроковете започват да текат от 1 януари на годината, следваща годината, през която е настъпило събитието, което ги поражда.

Правата на артистите-изпълнители продължават 50 години след датата на изпълнението. В случай че на изпълнението е бил направен запис, който е различен от звукозапис и е законно публикуван или законно съобщен на публиката в първоначалния срок, времетраенето на правото продължава 50 години от датата на това събитие, а ако са настъпили и двете събития - от по-ранната от двете дати.  В случай че на изпълнението е бил направен звукозапис, който е бил законно публикуван или законно съобщен на публиката в първоначалния срок от 50 години, времетраенето на правото продължава 70 години от датата на това събитие, а ако са настъпили и двете събития - от по-ранната от двете дати.   Сроковете започват да текат от 1 януари на годината, следваща годината, през която е настъпило събитието, което ги поражда.