BAMP

НЕ! Системата за регистрация на ISRC е изградена така, че всяко физическо или юридическо лице, създаващо звукозаписи или музикални видеозаписи от всяка територия, може да получи ISRC, независимо от това дали членува или не в асоциации на индустрията и/или в други организации.

За получаване на ISRC кандидатстват обичайно собствениците на правата върху записа (звукозапис и/или музикален видеоклип).

Регистрация на ISRC може да бъде поискана както от ЮЛ - продуцентска компания, така и от ФЛ - независим продуцент или самопродуциращ се изпълнител. В някои отделни случаи и при по-развити пазари регистрацията може да се поиска и осъществи и от т.нар. ISRC мениджъри, които се одобряват или от националните ISRC агенции /където има такива/, или от международната ISRC агенция към IFPI.

Моля, не забравяйте, че ISRC се определят ЕДНОКРАТНО и остават същите за целия живот на записа. Ако правата върху даден звукозапис или музикално видео, които вече имат регистриран ISRC, бъдат продадени на друг правоносител, новият собственик на права НЕ ТРЯБВА ДА ПРОМЕНЯ този ISRC.

Кодът ISRC е съставен от четири основни части, както следва:

A. Код на държавата - тази част от кода е съставена от две букви, които представляват държавата, в която пребивава регистрираното лице – продуцент. Така например, признатата с международен стандарт ISO 3166-1 alpha-2 абревиатура BG представлява България. Тази част от кода се предоставя от агенцията, от която получавате вашия ISRC код. В България тази част от кода се предоставя от БАМП като национална ISRC агенция. Моля, обърнете внимание, че независимо къде по света разпространявате вашите записи, винаги трябва да използвате кода на държавата, който е ви е предоставен за използване от агенцията - регистратор, тъй като всяка промяна в тази част от ISRC може да доведе до дублиращи се кодове.

Б. Код на регистрираното лице – тази част от ISRC е съставен от три символа /буква и цифри/, например K40. Тази част от кода се използва за идентификация на компанията/физическото лице, извършващо регистрацията на кода. Тази част от кода формира, ведно с предоставения код на държавата, 5-символна уникална и неповторима комбинация за всеки отделен регистриран запис. Тази част от кода също се определя от агенцията, от която получавате вашия ISRC код. Както при кода на държавата, вие не трябва да променяте нищо в тази част от кода, тъй като това може да доведе до дублиращи се кодове.

В. Референтна година на регистрация на кода - тази част от кода е съставена от последните две цифри на годината, в която ISRC кодът е предоставен за регистриране на определен запис. Така например 14 представлява 2014 година, а 20 представлява 2020 година. Регистрираното лице - собственик на записа, е отговорен за издаването на тази част от кода.

Г. Обозначителен код на записа– тази част от ISRC е съставена от пет символа - цифри, т.е. 00001, 00002 и т.н., които са уникални и показват поредността на издаването на всеки запис през дадена година. Тази част от кода също се генерира и е отговорност на регистрираното лице – собственик на записа. Така пълният ISRC код на един български запис ще изглежда примерно по следния начин: BG-K40-14-00200, когато записът е регистриран от продуцента през 2014 година и е с поредност 200 като издание в неговия собствен регистъра за съхраняване на информацията, свързана с регистрирания ISRC и поредността на издадените от него записи през референтната година.

Важен извод:

Щом получи своя уникален ISRC код от общо 5 символа като регистрирано лице от съответната национална ISRC агенция /или от Международната ISRC агенция към IFPI, всеки продуцент може да генерира с този уникален код в рамките на дадена референтна година до 100000 ISRC-кода за своите различни записи /звукозаписи и видеозаписи/, което е напълно достатъчно и при много активна звукозаписна дейност.

Моля, обърнете внимание, че тирета (-) се са част от кода, а се използват за улеснение при представянето им в писмен формат, за да могат кодовете да се четат и проверяват по-лесно.

БАМП препоръчва на всеки собственик на продуцентски права, който регистрира ISRC за своите записи, да съхранява информацията по подходящ системен начин, заедно с допълваща описателна информация, която позволява по-пълноценното идентифициране на записа и впоследствие – по-ефективното управление на правата, свързани с него.

Примерната таблица за информацията, свързана с ISRC, която продуцентът следва да поддържа:

Всеки нов или съществено променен запис трябва да бъде снабден с ISRC. ISRC се регистрира за звукозапис и/или за музикален видеозапис, инкорпориращ звукозаписа, преди тяхното издаване и пускане в експлоатация, като остава същият за целия живот на записите. Този код се запазва непроменен и ако записът се появи с различни скорости на бит или в различни формати – МР3, CD, винил и др.под.
ISRC може да бъде регистриран и ретроспективно. Ако записът е вече издаден и пуснат в обръщение без ISRC, преди ново тиражиране би следвало да бъде поискана и направена регистрация на ISRC.
Записите се считат за различни при наличие на съществени разлики в съответното записано съдържание, като например:
• Различни версии на записа, например такива, при които има разлика във времетраенето на изпълнението
• Различни миксове / издания на записа
• Създаване на нов съраунд микс от части на записа
• Възстановяване на исторически записи, което включва творчески принос

Общото правило е, че ако промените, направени в записа, включват нов артистичен принос, тогава за този запис или версия на записа се регистрира и нов ISRC код!
Най-общо ISRC – кодовете се регистрират при:
• Нов ремикс и нов едит/издание на даден запис. Всеки един нов ремикс или едит/ издание представлява на практика нов звукозапис и трябва да има свой отделен код.
• Записи на различни изпълнения и версии на живо на едно и също произведение. Всяко живо изпълнение е различно. Ако е записано, този запис следва да има свой собствен ISRC. Студийните версии на дадено произведение, дори и със същите изпълнители, са също различни от живото изпълнение и техният запис следва да има свой отделен ISRC.
• Кавър версии. Те се различават от оригиналните записи и следва да имат различен собствен ISRC.
• Музикалните видеоклипове се считат за различни записи от съответния звукозапис, дори когато инкорпорират този запис като своя аудио-част. Ето защо трябва да имат свой отделен код. Това помага и при по-ефективното управление на правата върху тях

ISRC може да се регистрира и при:
• Рекламни материали или фонова музика в синхронизации/ hidden tracks/
• Подкасти, радиоинтервюта, аудио книги и записи на звуци от дивата природа

Ако даден запис не е имал ISRC при своето първоначално издаване, а впоследствие има промяна на собствеността върху него и същият бъде преиздаден отново от новия собственик без съществени изменения, то новият собственик на правата върху записа е този, който трябва да регистрира ISRC за този запис. Регистрационният код трябва да бъде поискан от и издаден на настоящия носител на права. Референтната година в кода трябва да бъде годината на регистрация на ISRC от настоящия собственик на записа, а НЕ годината на реалното му първоначално записване.

След като ISRC код е бил вече предоставен на даден запис, кодът трябва да остане същият за цялата продължителност на използването на записа. Това е така, дори ако собствеността върху записа се промени.

Има някои модификации на записа, които изискват регистриране на нов ISRC код като:
• Възстановяване на исторически записи с артистичен принос в процеса
• Промени в продължителността на парчето/времетраенето на изпълнението
• Ремикси / нови издания

В някои случаи не се налага регистриране на нов ISRC, а именно:
• При различен формат или кодиране на даден запис. Например, ако записът е достъпен като дигитален файл /МР3 или FLAC/, на компакт диск или винил – и при трите формата записът е един и същ и трябва да има един и същи код. Няма нужда от регистриране на различен нов ISRC за всеки от форматите.
• Компилации на записа. Ако записът е използван в компилации, той запазва същия ISRC, дори при прости промени в нивата или статичното EQ.
• Ре-мастерирани записи. Ако при ре-мастериране записът остане без промени, той запазва и същия ISRC. Ако има съществени промени в процеса на ре-мастериране, обаче, е необходима преценка дали записът може да се счита за различен от своя предшественик. Когато има промени в музикалното и/или артистичното изпълнение, както и промени в баланса между вокалната и инструменталната част на записа, тогава е много вероятно ре-мастерираният запис да се счита за различен и да му трябва нов ISRC.

НЕ! Не се разрешава повторно използване на ISRC, който вече е бил предоставен за даден запис или е бил свързан с друга версия на записа. Това е с цел да се гарантира уникалната и недвусмислена идентификация, която ISRC гарантира за всеки запис, вкл. за неговите различни версии и ремикси.

Нов ISRC трябва да бъде изискван всеки път, когато записът се преиздава в преработен или в повторно мастериран вид, дори и двата варианта на записа да имат един и същ вътрешен код в рамките на дадена компания.

ДА! Записи, които са били издадени без ISRC, трябва да бъдат снабдени с такъв код, преди да бъдат преиздадени отново. Добре е това да бъде направено и с оглед дигиталното разпространение на записа, което е невъзможно без наличие на ISRC.

Ако собствеността върху даден вече издаден и пуснат в обръщение запис е междувременно променена, като този запис не е имал първоначално регистрирано ISRC и се преиздава в непроменен вид от новия притежател на правата върху него, то тогава частта от кода – посочваща регистрираното лице /т.е. собственика на правата върху записа/, трябва да бъде поискана и регистрирана от актуалния носител на права. Референтната година в кода трябва да бъде годината на предоставяне на ISRC, а не на първоначалното записване и издаване.

ДА! Освен че ISRC – кодът се използва за идентифициране както на звукозаписи, така и на музикални видеозаписи, ISRC може да се използва за идентифициране и на други синхронизирани със даден запис аудио- и аудиовизуални материали. По-подробна информация може да бъде намерена в Наръчника за ISRC.

Тъй като националното законодателство често разграничава администрирането на правата върху звукозаписи от тези върху музикалните видеозаписи, се препоръчва процедурите по регистриране на ISRC да включват средство за разграничаване между звуковите и аудиовизуалните формати още на ниво регистрация на кода, с цел улесняване на управлението на правата. На националните агенции на ISRC се оставя да преценят и решат какъв да е подходящият метод за администриране на това разграничение. По-подробна информация е налична в Наръчника за ISRC.

След като веднъж бъде предоставен за даден запис, ISRC не трябва да се използва повторно при никакви обстоятелства, вкл. при установена техническа грешка. По-подробна информация е налична в Наръчника за ISRC.

ДА! ISRC- кодове могат да се регистрират и за записи, синхронизирани в рекламни материали като 30-секундни клипове и фонови звукозаписи, особено ако и в бъдеще синхронизираният материал позволява да бъде експлоатиран самостоятелно - това не означава непременно материалът да има комерсиална стойност. По-подробна информация е на разположение в Наръчника за ISRC.

В класическата музика изпълнителите често варират в рамките на дадена част от произведението спрямо друга (вижте примера с Месия на Хендел), като много често отделните части от дадено произведение се използват или излъчват самостоятелно.

Тъй като има потенциал за отделна експлоатация на различните части от дадено класическо произведение, се препоръчва отделен ISRC да бъде регистриран за всяка част (или запис на тази част) в рамките на цялостния запис на произведението, плюс ISRC към записа като цяло. По-подробна информация е достъпна в Наръчника за ISRC.

Ринг тонът е контролен файл (като MIDI последователност), който не съдържа елемент на звукозапис, докато Ринг саундът/звукът на звънене е дигитализиран аудио файл. Ринг тонът представлява музикално произведение и не трябва да му се поставя ISRC. Звуците на звънене, обаче, са на практика звукозаписи и трябва да бъдат с ISRC. По-подробна информация е достъпна в Наръчника на ISRC.

Компакт диск

При компакт дисковете ISRC и другите Power Quality/PQ - данни се кодират в подкода на диска (т.нар. Q канал) в процеса на мастериране на дисковете. Поради тази причина ISRC трябва да бъде кодиран за всеки отделен запис в Pre-Master копието на компакт диска. ISRC кодовете, заедно със знака за забранено цифрово копиране (ако такъв се използва) и съответният код за продажба, като EAN/UPC, трябва да бъдат поставени на Pre-Master копието по време на процеса на предварителното оформяне на оригиналното Мастър копие.

Електронно разпространена музика

Повечето формати за електронно разпространение на музика позволяват и дори изискват регистриран ISRC, който може да бъде отбелязан с помощта на специализиран софтуер. Когато електронно разпространените формати включват повече записи, ISRC кодът на всеки отделен запис трябва да бъде част от метаданните за този въпросен запис в предоставения файл информация.

MP3 файлове

MP3 форматът позволява да се включва информация за репертоара на правоносителя -продуцент като ISRC, но рядко се използва. Използва се ID3 система от тагове, която не е част от международния стандарт, но позволява и ISRC да бъде кодиран. Поради това се препоръчва ISRC да бъде кодиран в ID3 тага.

Ако не сте успели да намерите отговора на вашето запитване, моля, свържете се с isrc@bamp-bg.org или с isrc@ifpi.org.

Линк към English version в PDF.

Линк към български превод в PDF.

Линк към уебсайта на IFPI - https://www.ifpi.org/

Линк към уебсайта на ISRC - https://isrc.ifpi.org/en/