BAMP

Десет милиона работни места в творческите индустрии по целия свят са били закрити през 2020 г. заради пандемията от Covid и нарастващата дигитализация на културната продукция. А за артистите и работещите в творческия сектор е станало по-трудно от всякога да изкарват прехраната си. Това гласи най-новият доклад на ЮНЕСКО „Преосмисляне  на политиките за творчество“, публикуван през февруари 2022 г.

Въпреки че културният и творческият сектор са едни от най-бързо развиващите се икономически сектори в света, те са и едни от най-уязвимите, защото често се пренебрегват от публични и частни инвеститори, се казва още в доклада от 328 страници. Разходите на правителствата по света за творчески индустрии са намалявали през последните години преди пандемията, а Covid доведе до истински срив в доходите и заетостта. И въпреки че много държави предприеха спешни мерки в подкрепа на творческия сектор в началото на пандемията, глобалната брутна добавена стойност на сектора се е свила със 750 милиарда долара през 2020 г.

Затова докладът на ЮНЕСКО призовава правителствата за допълнителни адекватни мерки и политики за творците и за културните и творчески индустрии.  

Един от основните акценти в доклада е така наречената „разлика в стойността“ (value gap), тоест несъответствието между стойността, която стрийминг платформите извличат от творческия продукт и приходите на тези, които създават творчески продукти  или инвестират в тях.

С настъпването на пандемията, дигитализацията стана основният акцент в културния сектор и онлайн пространството се превърна във водещото място за създаване, производство, разпространение и достъп до културни продукти. В резултат на това, големите мултинационални компании и онлайн дигитални  платформи затвърдиха позициите си, което пък направи неравенствата още по-значителни.

За повечето артисти и работещи в творческия сектор дигиталната среда не осигурява достатъчно доходи, за да поддържат и развиват своята професионална кариера или бизнес в културната сфера, алармира докладът.

Ернесто Отоне, помощник-генерален директор на ЮНЕСКО за култура, казва: „Появи се парадокс, при който глобалното потребление на културно съдържание се е увеличило, но в същото време на тези, които създават изкуство и култура, им е все по-трудно да работят. Трябва да преосмислим как  изграждаме устойчива и приобщаваща работна среда за професионалисти в областта на културата и изкуството, които играят жизненоважна роля за обществото навсякъде по света.“

Наред с препоръките, които прави по отношение въвеждане на мерки за закрила  на индивидуалните творци, ЮНЕСКО препоръчва и конкретни културни политики и мерки по отношение на културните и творческите индустрии, с цел преодоляването  на „дигиталното разделение“ и бързото им адаптиране към цифровата среда, които включват:

• развитие на „дигитални“ пътни карти, с участието на представители на целия сектор;
• развитие и подкрепа за бизнес модели, при които се изплащат справедливи и адекватни възнаграждения за дигитално използване на съдържание;
• разнообразяване на съдържанието чрез инвестиции в създаване на национално или местно културно съдържание и мерки, спомагащи то да бъде лесно достъпно и „намираемо“ в цифровата среда;
• инвестиции в изграждане на дигитални умения за представителите на сектора.

Целият доклад „Преобразуване на политиките за творчество: Културата като глобално обществено благо  “ на ЮНЕСКО може да прочетете ТУК.