BAMP

11 организации от творческия сектор, защитаващи и представляващи интересите на почти всички творчески индустрии и професии в България, се обединиха около предложение за промени в Закона за авторското право и сродните му права. Тези промени целят да се запълни липсата на правна възможност за блокиране на достъп до сайтове, предлагащи защитено съдържание без уредени авторски и сродни права. За разлика от европейските си колеги, българските правоносители и до момента са лишени от правната възможност да поискат от интернет доставчици да ограничат или блокират, изцяло или отчасти, достъпа на потребителите до „пиратски“ сайтове. Публикуваме целия текст на отвореното писмо, законопроекта и мотивите:

До Министерството на културата

До Комисията за култура и медии към Народното събрание

До Комисията по конституционни и правни въпроси към Народното събрание

 

Относно: Дигитално пиратство на защитени обекти на авторски и сродни права: проект на творческия сектор относно блокиране на достъп до сайтове с незаконно съдържание

 

Уважаеми дами и господа,

Обръщаме се към Вас от името на 11 организации от творческия сектор, защитаващи или представляващи интересите на почти всички творчески индустрии и професии в България, между които автори, композитори, музикални и филмови продуценти, писатели, преводачи, артисти-изпълнители, сценаристи и режисьори. Поводът е липсата на правна възможност за блокиране на достъп до сайтове, предлагащи защитено съдържание без уредени авторски и сродни права – един много сериозен законодателен дефицит, който за съжаление не е намерил законово разрешение досега.

Известно е, че дигиталното пиратство и наличието на пиратско съдържание в цифровата среда са изключително сериозен проблем за устойчивостта и развитието на културния и творческия сектор. Но за разлика от повечето държави от Европейския съюз, българските притежатели на права  са лишени от базисни за другите европейски държави правни възможности за защита на своите права в интернет, тъй като българското законодателство не допуска предприемането на действия относно блокиране на достъпа до сайтове с пиратско съдържание. В този смисъл правната ни уредба не е в унисон с разпоредбите на Директива 2001/29/EC и Директива 2004/48/ЕО, които предвиждат възможност за притежателите на права да поискат от посредниците /доставчици на интернет услуги/ да блокират достъпа до сайтове с пиратско съдържание, без самите те да се считат за нарушители, тоест без да съществува каквото и да е  изискване самият интернет доставчик да бъде съучастник или отговорен за нарушението и без да е необходимо да се търси съдебна отговорност от самия пиратски сайт. Нещо повече, съобразно практиката на съдилищата в ЕС и практиката на Съда на ЕС, възможността да се поиска подобно блокиране на сайтове с незаконно съдържание дори не зависи от това дали директният нарушител е бил идентифициран или не, както и от това дали той се намира на територията на съответната национална юрисдикция или е в чужбина.

Творческият сектор от години апелира за въвеждане на законодателни промени, в смисъла на посоченото по-горе европейско законодателство и съдебна практика. Със съжаление отбелязваме, че този въпрос винаги остава встрани от вниманието на законодателя. Така творческият сектор продължава да наблюдава „кражбите“ на свои защитени обекти в дигиталното пространство, без да има правна възможност да поиска спиране на тези кражби по законов ред чрез блокиране на достъпа до сайтовете, които ги осъществяват. 

Последният проект на Закон за изменение и допълнение на ЗАПСП, публикуван за обществено обсъждане от Министерство на културата на 15 септември 2021 г., също не включва разпоредби, насочени към решаване на проблема с невъзможността за блокиране на достъп до сайтове, предлагащи пиратско съдържание. Поради това, след задълбочено проучване на законодателството и практиката в държавите-членки на Европейския съюз,  сме подготвили предложение за изменение и допълнение за Закона за авторското право и сродните му права,  със съответни мотиви.

На проведената от нас работна среща на 18 май 2022 г., единодушно решихме да представим проекта на вниманието на съответните институции на изпълнителната и законодателната власт, като се надяваме, че  гласът на творческия сектор този път ще бъде чут. Надяваме се също да получим солидна подкрепа от всички, от които зависи решаването на този проблем и които разбират значимостта на предложената законодателна промяна за растежа и устойчивостта на целия творчески сектор в България.

Считаме, че представеният от нас законопроект предлага решение на въпрос, който не може да търпи повече отлагане за неясно бъдеще време. С оглед законодателна икономия и по-добра ефективност, смятаме, че предстоящите дискусии в Народното събрание във връзка с подготвения от Министерство на културата Закон за изменение и допълнение на ЗАПСП, предоставят отлична и навременна възможност да бъде интегриран и обсъден и подготвеният от нас законопроект и да бъде решен най-после сериозният законодателен дефицит, свързан с липсата на възможност за блокиране на достъп до сайтове с пиратско съдържание.  На разположение сме за въпроси, дискусия и обсъждане, като същевременно сме готови при поискване да предоставим на политиците и експертите документацията и информацията, която сме подготвили, събрали и анализирали с оглед подготовката на законопроекта, включително цялостен преглед на правната регламентация по тази тема в държавите-членки на Европейския съюз, както  и на съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на държавите-членки на Европейския съюз.

С уважение,

Асоциация „Българска книга“

Българска асоциация на музикалните продуценти

Асоциация на професионалните фотографи

Асоциация на филмовите продуценти

Българска музикална асоциация

МУЗИКАУТОР

ПЕН България

ПРОФОН

Съюз на българските писатели

Съюз на преводачите в България

ФИЛМАУТОР

________________________________________________________________________

                                      

ЗАКОНОПРОЕКТ

 

за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

 

В чл. 95б се създава алинея (3) (нова): „Ако извършителят на нарушение по ал. 1 или лицето, което се счита, че може да извърши такова нарушение, използва услугите на трето лице -  посредник, предоставящ услуга на информационното общество или обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, срещу такъв посредник може да се предяви самостоятелен иск по ал. 1, т. 2 за преустановяване на неправомерното използване или за забрана за извършване на дейността, която съставлява или ще съставлява неправомерно използване, в това число и когато услугите на посредника се използват за нарушения, извършвани от потребители или абонати на услугата на посредника."

                       

                                   

Мотиви

към предложението за изменение и допълнение на

Закон за авторското право и сродните му права

 

 

Предложените изменения са насочени към решаване на един съществен законодателен дефицит, свързан с липсата на правна възможност за блокиране на достъп до пиратски сайтове, предлагащи защитено съдържание онлайн без уредени авторски и сродни права. 

Вследствие на натрупаната съдебна практика и опит в Европа, в това число и в България, както на плоскостта на наказателното право, така и на плоскостта на гражданскоправните способи за защита, може да бъде направен изводът, че търсенето на отговорност за дадени лица, предлагащи или опериращи с незаконно съдържание в интернет, в никакъв случай не означава ограничаването на достъпността на това незаконно съдържание до потребителите. Творческите индустрии от всеки един сектор разполагат със съдебна практика, която показва, че дори да са постановени осъдителни решения или присъди за виновните лица, това не е довело до предотвратяване на достъпа на потребителите до съответното нелегално съдържание. Напротив, то продължава да е достъпно, независимо от това, че може да има влезли в сила решения или присъди на съответните институции по отношение на виновните лица.

Горното налага извода, че е необходимо да съществуват сравнително бързи правни решения на разположение на правоносителите, така че те да могат да поискат да бъде прекратен или ограничен достъпа на потребителите до незаконно съдържание, без значение дали се търси или не директна отговорност от предлагащите, съхраняващите или публично комуникиращите незаконното съдържание лица. 

Една от правните възможности да се ограничи достъпа на потребителите до нелегално съдържание в интернет е да се изиска от страна на интернет доставчиците да блокират достъпа до сайтове, предлагащи такова съдържание.  Става въпрос за система от правни мерки, с които се дава възможност да се изисква от местните доставчици на интернет да ограничат и/или предотвратят посредством блокиране на достъпа на техните абонати до конкретни сайтове или до части от тях, съдържащи или предлагащи съдържание, нарушаващо авторски или сродни на авторското права, без в същото това време да се търси установяването на вина у самите интернет доставчици, респективно като се запази ролята и качеството им на незаинтересован посредник/комуникатор на съдържание.

Тези мерки по блокиране на разпространяващи нелегално съдържание сайтове са от особено важно значение когато въпросните сайтове са базирани извън националната юрисдикция. В тези случаи местните доставчици на интернет не биха могли да „свалят“ подобно нелегално съдържание, тъй като същото не се съхранява на техните сървъри.

Европейското авторскоправно законодателство регулира предприемането на действия по блокиране на уебсайтове на базата на разпоредбите на Директива 2001/29/EC и Директива 2004/48/ЕО. Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО допуска възможността на правоносителите да могат да отправят искания за съдебни забрани срещу посредници, чиито услуги се използват от трето лице за нарушаване на авторско или сродно на него право. Директива 2004/48/ЕО прави значителен напредък като позволява на притежателите на права да поискат съдебни разпореждания срещу посредници, без каквото и да е изискване посредникът да бъде съучастник или отговорен за нарушението.

Тълкувателното решение на Съда на Европейския съюз от 2017 г. по дело BREIN/Ziggo (C-610/15), което е задължително за юрисдикциите на всички държави членки на ЕС, изяснява основата за отговорност на всяка платформа, която предоставя на своите потребители достъп до съдържание, независимо дали съдържанието е хоствано, свързано чрез линкове или индексирано чрез торент файлове или магнитни линкове. Решението е постановено в контекста на блокиране на достъп до уебсайт /в конкретния случай The Pirate Bay/ и потвърждава възможността  да се получи съдебно решение за блокиране на достъп до уебсайт съгласно член 8, параграф 3 от Директивата относно авторското право (Директива 2001/29/ЕО), по отношение на доставчици на интернет, чийто сървъри са улеснили нарушенията от страна на даден уебсайт или от неговите потребители. В този смисъл решението на Съда на ЕС потвърждава, че носителите на права следва да бъдат снабдени с всички възможни правни средства за защита в рамките на общностното право, с оглед завеждане на подобни искове за блокиране на достъп до сайтове.

За съжаление, в българския ЗАПСП няма предвидена изрична правна уредба относно възможността за предявяване на искове срещу посредници, в това число доставчици на услуги в информационното общество, сред които и доставчици на интернет свързаност/ISP, за преустановяване и постоянно прекратяване на нарушения - т.нар. permanent injunctions срещу посредници. Така българският ЗАПСП се явява в противоречие с член 8, параграф 3 от Директивата на ЕС за авторското право (2001/29/ЕО) и чл. 11 от  Директива 2004/48/EC (‘IPRED’) и българските правоносители са лишени от базисни за другите европейски държави правни възможности за защита на своите права в интернет, като възможността чрез съдебно решение да искат блокиране на достъпа до сайтове или до части от тях, извършващи нарушения в България или в чужбина, без да е необходимо да се търси пряка отговорност от посредниците за извършеното авторскоправно нарушение и без да е необходимо прекият нарушител да е страна в такива производства.

Съгласно българския ЗАПСП посредниците могат да бъдат само субекти на обезпечителни мерки, които могат да се прилагат единствено в рамките на дела срещу преки нарушители, но не и субекти на отделно исково производство, целящо да ограничи или блокира достъп до сайтове, нарушаващи авторски или сродни права. С други думи, към настоящия момент, ако напр. сайтът „нарушител“ е базиран в друга юрисдикция или пък не може да бъде открита информация за неговия оператор, правоносителите в България не разполагат с правна възможност да спрат достъпа до незаконното съдържание, предлагано от него, и то продължава да достига необезпокоявано до публиката.

Предлаганата нова алинея 3 на чл. 95б цели да отстрани този законодателен дефицит, така че да се обезпечи правилното имплементиране на цитираните по-горе член 11 от Директивата за правоприлагане във връзка с член 8, параграф 3 от Директивата на ЕС за авторското право, които изискват държавите-членки да предвидят правно основание да се получава "постоянна" забрана срещу всички видове посредници – трети лица, чиито услуги се използват за авторскоправни нарушения, а не само да се предвиди забрана за извършване на дейността срещу самите преки нарушители. Предлаганият текст, в съответствие с европейското законодателство и съдебна практика, не предполага да се търси вина за извършеното нарушение от интернет доставчика.

Подобни правни механизми за блокиране на достъп до уебсайтове вече съществуват и се прилагат в други отрасли в българското законодателство, като например в чл. 17, ал.6 от Закона за хазарта. В този смисъл ревизията на ЗАПСП в подобна посока с цел правилното транспониране на член 8, параграф 3 от Директивата на ЕС за авторското право (2001/29/ЕО) и чл. 11 от Директива 2004/48/EC (‘IPRED’), няма да е прецедент за правната система в България.

От гледна точка на правна сигурност за самия интернет доставчик е важно да се отбележи, че съдът, в съответствие с европейската съдебна практика ще може да разпореди блокиране на достъпа до сайтове – нарушители, едва след като изследва и установи дали са налице извършени авторскоправни нарушения, върху какви обекти и дали операторите и/или потребителите на сайта, за който се твърди, че е нарушител, действително са извършили твърдените нарушения.

Също така, от чисто техническа гледна точка не може да се очаква да има затруднения за платформите на интернет доставчиците относно блокирането на достъп до сайтове с незаконно съдържание, за което свидетелства бързото ограничаване и прекратяване  от страна на интернет доставчиците на достъп до редица информационни  сайтове през месец март 2022 г., в съответствие с решение на компетентни органи. 

От гледна точка на основни права, Съдът на Европейския съюз е потвърдил /с решение по дело C‑314/12/, че действията по блокиране на достъп до сайтове, нарушаващи авторски и сродни права, не са в противоречие с основните права на потребителите (свобода на информацията), нито с основните права на доставчиците на интернет свързаност (свободата на стопанска инициатива). По отношение на последните, в държавите-членки на Европейския съюз съществуват редица добри регулаторни практики и модели, които биха могли да бъдат използвани по подходящ начин и в България, с оглед по-добра защита на конкурентноспособността на интернет доставчиците, в случаите на постановени съдебни решения, задължаващи един или повече от тях да блокират или ограничат достъпа на потребителите до определени пиратски сайтове. 

Последен по място, но не и по значение, е фактът, че предложеният нов правен механизъм няма финансова импликация, що се отнася до публични бюджетни средства. Целта му е единствено да се създаде правната рамка, която би позволила на правоносителите да търсят защита на своите права чрез блокиране на достъпа до пиратски сайтове, като разходите по съответните искови производствата ще се поемат от самите тях, както при всяко друго гражданско производство.