BAMP

Дебатът беше организиран от Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ и Комисията по културата и медиите към НС

 Първата у нас публична дискусия „ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ. ТВОРЧЕСТВО. АВТОРСКО ПРАВО“ постави във фокуса взаимодействието между генеративния изкуствен интелект и творчеството, както и нуждата от регулация, за да се гарантира спазването на авторското право. Дебатите, инициирани от Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ и Комисията по култура и медии, преминаха при огромен интерес от почти  100 представители на творческите индустрии в България, юристи и специалисти.

Основни събеседници в дискусията, която се проведе вчера, 5 декември, в зала „Запад“ на Народното събрание, бяха писателят Захари Карабашлиев, продуцентът Станислава Армутлиева, фотографът Соломон Франсез, председателят на Комисията по културата и медиите Тома Биков, футурологът доц. д-р Мариана Тодорова, специалистът по интелектуална собственост проф. д-р Марияна Лазарова, Десислава Матева, адвокат и експерт по интелектуална собственост, Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании и изпълнителният директор на БАМП Петя Точарова.

Навлизането на ИИ във всички сфери на живота е една от най-важните теми в света днес, но какво въздействие има той  в контекста на творчеството, човешката артистичност, културните индустрии и свързаното с тях авторски и сродни права е въпрос, който до момента в България не беше широко дискутиран. В продължение на повече от два часа бяха разисквани различни аспекти на генеративния изкуствен интелект – както неговият потенциал да подпомогне творческите процеси в различните творчески професии и да разшири границите на човешката креативност, така и  много сериозните предизвикателства, които поставя пред закрилата и упражняването на авторските права.

Може ли изкуственият интелект да бъде субект на закрила от правото, когато „създава“ нов творчески продукт, и доколко самият този продукт може да бъде обект на авторско право, бяха само част от обсъжданите въпроси. Как да бъдат прилагано авторското право и необходима ли е регулация относно използването на творческо съдържание за „обучение“ на системи с изкуствен интелект беше друга основна тема.  Именно по тази тема представителите на творческите индустрии и специалистите по интелектуална собственост се обединиха около нуждата от законова регулация. „Трябва да има регулация за масивите съдържание, с които се обучава ИИ, за да се овъзмездяват творците. Именно това може да се яви и ниша за допълнителен приход на творческите индустрии.“, обобщи проф. Марияна Лазарова.

Тезите на технологичната индустрия обогатиха дебата и добавиха различна перспектива. „Не можем да го спрем“, категоричен беше Доброслав Димитров от Българската асоциация на софтуерните компании. „ИИ е новото „ядрено оръжие“, който го владее, ще владее света“, заяви още той и допълни, че според него единствените две неща, които трябва да се регулират са монополизирането на ИИ и монопола върху данните. А на местно ниво трябва да се стимулира масовото използване на изкуствен интелект, за да се възползваме от неговия огромен потенциал и предимствата, които може да даде за иновациите и творчеството.

Беше сложен и акцент върху проекта за Регламент за изкуствения интелект на ЕС, който навлезе в последната фаза на преговори между държавите-членки и се очаква да въведе задължения за прозрачност и отчетност за технологичните компании относно съдържанието, което използват за „обучение“ на ИИ, както и ясно обозначение на всичко, което е създадено единствено от ИИ. Независимо от философския въпрос дали революцията на ИИ е технологична или културна, всички се обединиха около позицията, че изкуственият интелект ще става все по-важна  част от живота ни и че той трябва да бъде използван в полза на творческите индустрии,  като това става по устойчив и надежден начин, без да бъдат ерозирани  правата на творците.