BAMP

Радиото остава предпочитан начин за слушане на музика, но стрийминг платформите  продължават да разширяват влиянието си

Българите обичат да слушат музика в ежедневието си, защото им действа успокояващо и подобрява настроението им. Много от тях слушат основно или предимно българска музика, но обичат и чужда. Качеството на музиката също е важно за тях, а не само нейният произход. Радиото остава лидер сред източниците на музика у нас, но все повече българи се обръщат и към музикалните стрийминг платформи и са склонни да плащат за това. Най-предпочитаните жанрове на българите са поп-фолк, поп и естрада, почти по равно разпределени сред предпочитанията на слушателите. Това са само част от изводите от първото представително широкообхватно проучване на музикалните нагласи на българите. „Музикалните навици на българите“ беше реализирано по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ от Изследователски център ТРЕНД. Допитването беше проведено в периода 22 ноември - 9 декември 2023г. между 1010 респонденти, слушащи музика, на възраст 16-64 г., от всички административни области на страната. Резултатите бяха обявени на специално събитие в музея „Борис Христов“ днес, 26 февруари 2024 г., от изпълнителния директор на БАМП Петя Точарова и Димитра Воева от ТРЕНД.

Данните от проучването сочат, че българският слушател е в крак със световните тенденции -  въпреки че процентите се покачват по-бавно у нас, се движим в посока към все по-голямо потребление на музика в дигиталните платформи. През 2023 г. всеки четвърти слуша или е слушал музика през тях. Българите, а и не само те,  предпочитат да правят това безплатно, но поради достъпните цени на абонаментите, все по-голяма част от тях  са готови да платят за музика. У нас вече всеки трети от ползвателите на музикални стрийминг платформи плаща за абонамент, а в световен мащаб през 2023 г. това е предпочитанието на 48% от потребителите, според глобалното изследване „Общуване с музиката“ на Международната федерация на звукозаписната индустрия /IFPI/ за 2023 г.

ЦЯЛОТО ПРОУЧВАНЕ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

Най-предпочитаният източник на музика в България е радиото, това са отбелязали 39% от запитаните (22% музикално радио и 17% неспециализирано радио). Изключение от тази тенденция са най-младите (16-19 г.), които поставят на първо място музикалните телевизии. Телевизиите са най-ползваният източник и в селата, или общо 27%. Дигиталните платформи пък са най-предпочитан източник на музика за 12% от българите. Тази тенденция не е специфична само за България. Във Франция през 2023 г. радиото също е  най-предпочитан източник на музика, следвано от видео стрийминг платформите. Българите имат разнообразие от източници за достъп до музика, а водещ сред дигиталните е YouTube. 42% от българите са използвали тази платформа през 2023 г., като 69% от тях са гледали музикални видеа, а 46 % са слушали музика без да гледат. По-високо потребление на тази платформа се наблюдава сред хората между 20 и 40 г. и висшистите, които слушат музика ежедневно. Най-предпочитаното място за слушане на музика е вкъщи за 29% от българите, а за 26% това е колата. По 12% си делят  слушането на музика на работното място и в заведенията.

Преобладаващата част от хората обича да слуша повече от един жанр музика, а 20% от тях слушат пет или повече различни жанра. В отговор на отворен въпрос, с възможност за повече от един отговор, жанровете поп, поп-фолк, естрада, рок и народна музика формират ТОП 5 от музикалните предпочитания на българите. Една трета от хората слушат поп музика. Феновете на този жанр по-често са висшистите. Също една трета от хората посочват и поп-фолк музиката между жанровете, които слушат. Поп-фолкът е еднакво популярен и сред двата пола, по-често от средното сред лицата между 20 и 50 г., живеещите в селата и притежаващите основно и по-ниско образование. 28% са тези, които посочват естрадата между жанровете, които слушат, като това е по-характерно за жените и хората над 40 г. Близо една четвърт от българите (24%) са фенове на рока. По-често този жанр се посочва от мъжете и по-младите възрастови групи, живеещи в градовете. Народната музика посочват  20% от респондентите.

Наред с въпроса за разнообразието от музикални жанрове, които харесват, респондентите са запитани и конкретно за любимия  им жанр музика, като първо предпочитание: „Кой музикален жанр слушате най-често?“, с право само на един отговор. Тук предпочитанията поставят на първо място поп-фолк /17%/, следван от поп /15%/, рок /14%/, естрада /12%/, народна музика /6%/, класическа музика /5%/ и пр.

„Въпреки че българският пазар е малък, тенденцията към „глокализация“, която се наблюдава в световен мащаб, присъства много ясно и у нас.  Три от най-предпочитаните музикални жанрове - поп-фолк, естрада и народна музика - са типично български. За сравнение - във Франция 49% са тези, които слушат шансон и вариете, в Япония 65% слушат J-pop, в Хърватия – турбофолкът е сред предпочитаните жанрове, в Бразилия - sertanejo, в Италия – италианският поп и пр.“, коментира изпълнителният директор на БАМП Петя Точарова.

Музиката е навсякъде около нас и все по-достъпна, а българите най-често откриват нова музика в Youtube (28%) и по радиото (27%). Сходни данни отчитат и проучванията във Франция и Хърватия през 2023 г.

За 77% от българите, музиката съпътства живота им всеки ден или поне няколко пъти в седмицата. 85% са посочили, че музиката допринася да се чувстват добре. За сравнение – във Франция 76% твърдят, че музиката заема важно място в живота им, в Хърватия музиката е важна част от идентичността на 62% от запитаните, а за 85% тя влияе положително върху менталното им здраве. Според глобалното изследване „Общуване с музиката“ /2023/, за 71% от хората по света музиката е важна за менталното им здраве, а на 78% помага да се отпуснат и да се справят със стреса.

Макар нагласите за плащане за музика в България да остават все още ниски, наблюдава се ясна тенденция към покачване на готовността да се плаща. Достъпните цени на абонаментите за стрийминг платформи, както и възможността за достъп до огромен репертоар, без прекъсване от реклами, са очевидно между важните причини все повече българи да избират платени формати на музикални платформи. Физическите носители определено увеличават популярността си по цял свят и у нас също се наблюдава подобна тенденция, макар и в малко по-малък размер. 11 % от хората купуват компактдискове, а  3% инвестират във винилови плочи. За сравнение – според глобалното проучване на IFPI, 13% са закупили компактдиск през последния месец, 9% - винилова плоча, а 5% - касета. Към физическите носители у нас се насочват по-често хора на възраст между 20 и 40 г., с висше образование. Нагласата за покупка на компактдискове не се влияе от размера на доходите, но при виниловите плочи се наблюдава пропорционална зависимост между нарастването на доходите и реализирането на покупка.

„Реализацията на това изследване беше малка, но изключително важна крачка в пълното осмисляне на българската музикална екосистема. Чрез данните, които получихме, все по-ясно може да очертаем характера и физиономията на българския слушател, чрез неговите предпочитания. Това дава възможност не само на нас, а и на целия музикален сектор, да очертаем за себе си посоките, в които да работим и да развиваме българската музика“, каза Петя Точарова.

Всеки трети българин посещава концерти и консумира музика на живо. 62% от тях предпочитат да отидат на фестивали на открито, 52% са ходили на концерт в зала, а 29 % са слушали музика на живо в клуб. Хората, които предпочитат живия досег с музиката, по-често са на възраст между 20 и 50 години и с висше образование.

Въпреки достъпността на музиката днес, нелегалните начини за слушане все още се използват от притеснително голям процент хора. Близо една пета (18%) от българите са сваляли музика от YouTube под формата на аудиофайл, като най-често това е тенденция при най-младите и намалява с покачване на възрастта. 21% обаче не са дали отговор на този въпрос, затова не бива да се подценява хипотезата, че част от тях са сваляли музика, но крият заради непрестижността на отговора. 12% от българите пък признават, че са сваляли музика от сайтове за торенти, но цели 27% са предпочели да не дадат отговор на този въпрос. В полза на интерпретацията, че зад неотговорилите всъщност се крият положителни отговори, е и процентът на музикалното онлайн пиратство в световен мащаб. Според глобалното  проучване на IFPI, през 2023 г., цели 29% са се ангажирали по някакъв начин с музикално пиратство, а при най-младата публика /16-24 г./ нивото достига 43%. 

С навлизането на изкуствения интелект във всички сфери на живота, включително в музиката, той повдига все повече въпроси, както относно неговия потенциал да улесни и подпомогне музикалната индустрия, така и с опасностите, които поставя пред нея. 69% от българите твърдят, че биха предпочели да слушат музика, създадена от хора, а не от изкуствен интелект. За сравнение, 79% от слушателите на музиката в световен мащаб вярват, че човешката креативност остава жизнено важна за създаването на музика.