BAMP

Българската асоциация на музикалните продуценти изследва нагласите на българските слушатели през 2024 г. Цялото изследване вижте ТУК!

 

В навечерието на най-семейните и весели празници, ново национално представително проучване изследва нагласите на българите за слушане на музика в дигиталното пространство. Всеки пети в България слуша музика чрез стрийминг платформи. Проучването беше реализирано по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ от Изследователски център ТРЕНД през декември 2024 г.

Като продължение на първото в България мащабно представително проучване „Музикалните навици на българите“, реализирано през 2023 г. отново по поръчка на БАМП от ТРЕНД, този умален вариант поставя основен фокус върху музикалните стрийминг платформи. Според актуалните данни, 21% от хората използват стрийминг платформи, за да си осигурят достъп до музика. 16 % от тях все още разчитат на безплатната версия на платформите, а 5% плащат абонамент, за да получат по-добра услуга.Безплатната употреба има превес над платената сред всички демографски групи, включително и сред висшистите и хората с по-високи доходи. Музикалните стрийминг платформи са най-популярни сред хората под 30 г., като най-често на тях разчитат (както с безплатен, така и с платен достъп) мъжете, висшистите и жителите на столицата

Достъпната цена на абонамента се оказва най-мотивиращата причина за половината (51%) от анкетираните за преминаване  от безплатен към платен абонамент. Това, че цената е определяща, кореспондира и с данните от проучването „Музикалните навици на българите“, в което безплатното съдържание се посочва като водещ фактор сред слушателите на музикални платформи. Липсата на реклами (41%) и достъпът до целият световен каталог (38%) са между другите водещи причини за избор на  платен абонамент. Най-малък стимул за преминаване от безплатна към платена опция се оказва по-доброто заплащане за онези, които създават музиката - едва 8%  посочват този фактор като важен за тях.  Но пък цели 18% от анкетираните са категорични, че нищо не може да ги накара да си платят, за да слушат музика.

Общо 13% от българите заявяват, че биха платили цена от 9.99 лв. за месечен абонамент (12% я определят като достъпна цена, която биха платили, а още 1% като висока, но все пак цена, която биха платили). Макар и да изглежда неособено голямо, това число все пак е с цели   8% повече от процента на хората, които към момента използват платен абонамент и показва, че има потенциал за разрастване на потреблението на платени стрийминг платформи. Точно наличието на такъв потенциал за растеж на дигиталното потребление на музика посочи и световният експерт и бивш главен икономист на Spotify Уил Пейдж, по време на своя мастърклас в България, организиран от БАМП преди 2 месеца.

Приблизително 8 от 10 потребители на безплатна версия на стрийминг платформи определят цената на платения абонамент като достъпна, но същевременно едва половината от тях са готови да я платят. Това е и един от факторите, които все още не позволяват на българската музикална индустрия да реализира целия си потенциал. Но все пак цифрите показват тенденция към постепенно навлизане на тези нови технологии в ежедневието на българите, макар и не с темповете, които се наблюдават  другаде по света.  За сравнение, по информация на Международната федерация на звукозаписната индустрия /IFPI/ средно 22% от хората в ЕС слушат музика чрез платени абонаменти за музикални стрийминг платформи.