Съвместна позиция на творци и носители на права в ЕС във връзка с Третия проект на Кодекса за добри практики за AI с общо предназначение
37 организации отказват да подкрепят проекта, защото „подкопава целите на Регламента за изкуствения интелект, противоречи на законите на ЕС и игнорира намеренията на Европейския законодател“
Основна цел на Регламента за AI е да даде на авторите, изпълнителите и другите правоносители инструменти за упражняване и налагане на правата им, като изисква от доставчиците на AI с общо предназначение (GPAI) да въведат мерки за спазване на авторскоправното законодателството на ЕС и да предоставят шаблон за „достатъчно подробно обобщение“, използвано за обучение. Това беше признато от европейския законодател като ключово средство за подкрепа на развитието на AI в Европа и за защита на креативните индустрии, които оформят културния и икономически живот на Европа.
Третият проект на Кодекса за добри практики за AI с общо предназначение обаче се отдалечава с още една стъпка от постигането на тази цел. Той създава правна несигурност, тълкува погрешно законодателството на ЕС за авторското право и подкопава задълженията, посочени в самия Регламент за AI. Вместо да предостави стабилна рамка за съответствие, той поставя летвата толкова ниско, че не предоставя никаква значима помощ за авторите, изпълнителите и другите носители на права да упражняват и налагат тези права. Още по-съществено е, че този проект не гарантира както спазването на авторскоправното законодателство на ЕС , така и на Регламента за AI от страна на доставчиците на AI с общо предназначение.
Участвахме конструктивно в процеса на изготвяне и предоставихме съществени коментари към предишните проекти на Кодекса за добрите практики, като подчертахме сериозните недостатъци, засягащи всички творчески сектори. Съставителите на Кодекса обаче до голяма степен са пренебрегнали или отхвърлили тези коментари. За съжаление, третият проект не отговаря на изискването за адекватност, предвидено от Регламента за AI на ЕС, и следователно не следва да бъде да бъде одобрен без да бъдат извършени съществени подобрения. Без Кодекс би било по-добре, отколкото с този фундаментално погрешен трети проект.
Третият проект допълнително намалява задължението да се осигури съответствие със законодателството на ЕС за авторското право и самия Регламент за AI. На няколко места се посочва, че доставчиците на AI с общо предназначение просто трябва да положат „разумни усилия“, за да гарантират спазването на авторскоправното законодателство на ЕС. „Разумни усилия“или просто насърчаване на доставчиците да предприемат мерки не е достатъчно, за да гарантира спазването на законодателството на ЕС и Регламента за AI.
Проектът намалява отговорността на доставчиците на AI с общо предназначение да предприемат надлежна проверка, за да гарантират, че наборите от данни на трети страни, които използват за обучение на своите модели, не нарушават авторските права. Това не само би премахнало всякакви значими задължения за проверка, но също така би рискувало доставчиците да бъдат подтикнати към нарушения на авторски права.
Третият проект продължава да обезсмисля възможността на автори, изпълнители и други носители на права да избират как да запазват правата си. Той също така не предоставя смислени насоки за това какво трябва да направят доставчиците на AI с общо предназначение, за да се съобразят с такива резерви. Освен това проектът предполага, че доставчиците могат да спазват изискването за „законен достъп“ единствено чрез спазване на технически мерки за контрол на достъпа, съчетани с „разумни усилия“ за изключване само на тесен и непълен набор от пиратски сайтове от обучението на моделите си. Като се има предвид, че законният достъп е задължително изискване за допустимост to the TDM exceptions, ако те се прилагат, тази мярка не отговаря на стандарта, определен от законодателството на ЕС за авторското право. Нещо повече, то не само тълкува погрешно закона за авторското право на ЕС, но също така не отразява реалността на начина, по който се осъществява достъп до пиратско съдържание и се разпространява онлайн.
Третият проект премахва изцяло изискванията за прозрачност по отношение на съответствието на доставчиците на AI с общо предназначение с правилните механизми за резервиране. От доставчиците не се изисква да разкриват дали и как спазват „запазването на права“ /opt-out/на автори, изпълнители и други правоносители. Въпреки силната съпротива и изчерпателните обяснения за неговата неадекватност, robots.txt все още се счита за единствения метод, който доставчиците трябва да разпознаят и на който трябва да отговорят, докато други методи за резервиране се игнорират или се третират като незадължителни, в пряко противоречие със законодателството на ЕС.
Освен това мярката за доставчиците на AI с общо предназначение да въведат процес за подаване на жалби относно авторски права изисква само въвеждането на механизъм за подаване на жалби във връзка с Кодекса за добри практики и без никакво позоваване на мерките, които доставчиците трябва да предприемат, за да ги разрешат, което го прави празен жест, а не смислен инструмент за прилагане.
Кодексът за добри практики трябва да осигури подходящи мерки за улесняване и убеждаване на моделите на AI с общо предназначение да спазват двата основни принципа на закона за авторското право: те трябва да търсят предварително разрешение и да се въздържат от неразрешено използване на защитени произведения. Кодексът трябва също така да изясни, както беше обяснено и от комисар Виркунен, в неотдавнашния й отговор на парламентарен въпрос, че задълженията в Регламента за изкуствения интелект се прилагат, когато доставчик пусне своя модел на пазара на ЕС, независимо от това къде по света е регистриран или къде е проведено обучението за този модел.
Кодексът за добрите практики също трябва да бъде съчетан с шаблон за „достатъчно подробно обобщение“ относно доставчиците на съдържание, използвано за обучение на AI с общо предназначение, което позволява на правоносителите ефективно да упражняват или налагат правата си. Смислена, приложима прозрачност на съдържанието, използвано за обучение и други цели, и неговото разкриване не само е осъществимо, но може да бъде постигнато с малко технически или финансови усилия. Злоупотребата със закона за търговската тайна за прикриване на нарушения би обезсмислила задължението и би попречила на носителите на права да упражняват и налагат своите права.
Целта на Кодекса за AI на ЕС беше да позволи развитието на отговорен AI и да гарантира растеж на европейските творчески индустрии. Напълно в противовес на това, третият проект на Кодекса за добри практики на AI определя стандарт за прилагане, който подкопава целите на Регламента за AI, противоречи на законите на ЕС и игнорира намерението на законодателя на ЕС.
Следователно, третият проект е напълно неприемлив. Не можем да подкрепим Кодекса за добри практики на AI в текущата му версия. Без Кодекс би било по-добре, отколкото с този фундаментално погрешен трети проект.