BAMP

Българският пазар на музикални права нараства с ускорени и постоянни темпове, като за 7 години е увеличил близо три пъти обема си - от 9,2 млн. евро приходи през 2018 г., те са нараснали до 25,6 млн. евро през 2024 г. Това сочи първото по рода си цялостно изследване на пазара у нас - “Българската музикална екосистема: Икономика на правата в музиката”. Докладът е възложен от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), и е изготвен от Вирго Силамаа - културен анализатор, координатор на изследователската дейност в Европейската мрежа на музикалните експортни офиси (ЕМЕЕ), преподавател в Университета в Тарту (Естония) и член на управителния съвет на Естонското дружество на авторите.

За първи път българската музикална индустрия разполага с обобщени данни за приходите от авторски и сродни права на всички участници в екосистемата - както директните приходи на продуцентите, така и събраните от организациите за колективно управление на права ПРОФОН и Музикаутор. Докладът показва трайно разместване сред основните участници във формирането на общия обем на пазара. От най-малкия дял - 2,2 млн. евро през 2018 г., преките приходи на продуцентите се превръщат в най-големия дял от пазара през 2024 г. - 12 млн. евро, или 47% от всички приходи от музикални права.

Най-важното от доклада онлайн ще намерите ТУК.

Доклада ще намерите ТУК. 

Основният източник на бързия и стабилен ръст на приходите от звукозаписи за продуцентите са дигиталните стрийминг платформи. Те са нараснали с 600% - от 1,3 млн. евро през 2018 г. до 10 млн. евро през 2024 г. Общият приход на продуцентите се допълва от приходите от сродни права, събирани от ПРОФОН, които за изминалата година са близо 4,7 млн. евро. Организацията за колективно управление на сродни права отчита 50% ръст на приходите в сравнение с 2018 г. Възнагражденията на авторите и издателите, събирани от Музикаутор, също отчитат значителен ръст - 130% за периода 2018-2024 г. и рязко покачване на отчисленията от дигитално използване - 104 938 евро през 2018 г. на близо 1,2 млн. евро през 2024 г.

Освен количествените данни, които докладът “Българската музикална екосистема: Икономика на правата в музиката” събира и анализира в цялост за първи път, той картографира структурата на бизнеса и всички участници в него и дава качествен анализ на музикалната екосистема в България. Той описва ролята на автори и композитори, изпълнители, продуценти и лейбъли, организациите за колективно управление на права, дигитални дистрибутори и агрегатори, както и широк кръг от доставчици на услуги - кои са те и връзките между всички участници.

Според един от изводите от доклада, въпреки добрите финансови показатели и устойчивия растеж, българският музикален пазар има потенциал за многократно увеличение. От една страна този потенциал може да се развие с популяризирането на музикалните стрийминг платформи, защото данните сочат, че потенциалните платени абонати в България могат да достигнат 3,8 млн. души (при около 300 000 в момента). От друга страна лицензирането на публично изпълнение на музика от страна на организациите за колективно управление на права може да стана много по-голям фактор при по-ефективно правоприлагане, реформа на моделите за утвърждаване на тарифите, работеща и съвместима с ЕС система за компенсация при частно копиране. Основните пречки пред развитието на потенциала на българския музикален пазар са дигиталното пиратство, нуждата от повече образователни инициативи в сферата и ограниченият фокус върху музикалния експорт.

Авторът на доклада “Българската музикална екосистема: Икономика на правата в музиката”, Вирго Силамаа, предлага ключови препоръки за успешното развитие на българска музикална индустрия. Водещите са - укрепване на правоприлагането в защита на авторските и сродните права; развитие на образователните възможности в сферата; инвестиции в нов български репертоар; цялостни политики за сектора; изграждане на структури за музикален експорт и целево финансиране; ефективно комуникиране на стойността на музиката към потребителите и бизнеса; насърчаване на легалното потребление и лицензирането на използване на музика от страна на бизнеса.