Кевин Клайнман в България: водещият стратег в дискусия относно предизвикателствата и възможностите пред музикалната индустрия
Едно от най-влиятелните имена в класическата музика в Европа, Кевин Клайнман - стратег от индустрията с над 40-годишен опит и лидер на най-големите компании от бизнеса, гостува у нас за специално образователно събитие. Той сподели ценни съвети от дългогодишния си опит в музикалната индустрия с българската публика - ученици, студенти, музиканти, артисти, музикални компании, представители на творческите организации и други. Събитието, озаглавено “Музикалната индустрия утре: Предизвикателства и възможности”, се проведе на 3 ноември в Umberto & Co., ко-организирано от CULTURAMA FEST и Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП).
В рамките на 4-часова дискусия, стратегът засегна ключови теми, включително артистичното развитие, дигиталната трансформация и бъдещето на музикалната индустрия. Събитието бе открито с разказ за технологичните иновации, формирали сектора през вековете - от старта на масовото производство на стомана по време на индустриалната революция, през транзисторите и микрофоните, изобретени по време на Втората световна война, до компактдисковете от 80-те години. „Изкуственият интелект ще промени света по начин, съизмерим с въздействието на тези изобретения върху музикалната индустрия - необходимо е да разработим решения, към които да се адаптираме и с ясното съзнание, че нямаме пълен контрол върху технологията“, подчерта Клайнман.

Темата за финансирането в музиката и различните модели, които съществуват също бе засегната. Клайнман представи пред присъстващите три основни примера: европейският, който разчита основно на държавно финансиране; т.нар. “Американски” модел, финансиращ културни проекти чрез система за данъчни облекчения за бизнеси и индивидуални лица; и бразилския, базиран на процент от данъка, заплащан от компаниите, върху доходите на своите служители. Клайнман заяви, че въпреки че съществува възможността тези модели да не могат да бъдат директно приложени в контекста на България, те биха могли да подпомогнат за създаването на хибриден, “български” модел.
Кевин Клайнман представи и конкретни идеи за развитието на един артист. Част от тях включваха домашни концерти и турнета, използването на вече съществуващи споразумения за побратимяване на градове. Той посъветва присъстващите да търсят начини не как да променят своята музика, за да достигне тя до повече хора, а начина, по който тя е представена, за да бъде по-атрактивна. Клайнман сподели: “За голяма част от света, България е все още непозната територия. Това буди по-голямо любопитство у хората, отколкото музиканти от развитите пазари като Великобритания и Германия.” Той посъветва присъстващите да използват технологиите и да подчертаят уникалността на страната, за да достигнат международната публика.

Един от акцентите, който Кевин Клайнман постави, бе значението на музиката и "звуковото брандиране" като инструмент за разпознаваемост. “Музиката е най-могъщият звук, който съществува - един човек вярва повече на това, което чува, отколкото на това, което вижда. Затова, ако работите с музика, вие боравите с най-могъщия инструмент за въздействие върху хората”, сподели Клайнман.
Гостите на събитието имаха възможност да зададат своите въпроси към стратега, да споделят своите виждания и казуси по темите от програмата на събитието. В допълнение, те изградиха и ценни контакти помежду си по време на нетуъркинг сесията.

Образователното събитие,“Музикалната индустрия утре: Предизвикателства и възможности”, ко-организирано от БАМП и CULTURAMA FEST, бе част от по-широката образователна инициатива на Асоциацията за информиране и повишаване на професионалната подготовка на участниците в музикалната екосистема.
Снимки: Николай Кошничаров