BAMP

Политиците успяха да се споразумеят и по въпросите, свързани с регулацията за генеративния ИИ и базовите модели

След 22 часа интензивни преговори политиците в ЕС успяха да постигнат предварително споразумение за правилата в Регламента за изкуствения интелект, които ще се прилагат по отношение на генеративния изкуствен интелект и базовите модели. Последният кръг от преговори на т.нар. трилог /Европейски парламент, Европейски съвет, Европейска комисия/ започна в сряда (6 декември) и продължи, почти без прекъсване, цяло денонощие. Именно в тази първа част от последния раунд на преговорите бе постигнато споразумението за регулирането на базовите модели и въпросите, които са от жизненоважно значение за творческите индустрии. След трудното постигане на съгласие по тези теми, втората част на преговорите приключи късно вечерта в петък (8 декември), след нова серия от интензивни преговори по отношение на правоприлагането и други ключови аспекти от Акта.  

По кои интересуващи творческия сектор въпроси беше постигнато съгласие?

Съгласно публично известната информация към настоящия момент, Регламентът ще предвижда задължения за прозрачност, които ще се прилагат за всички модели. Компаниите, развиващи модели на изкуствен интелект, ще имат задължение да публикуват достатъчно подробно резюме на данните  за съдържанието, използвано за „обучение“. Това задължение съответства, поне в някаква степен, на исканията на творческия сектор, но с притеснителната добавка - "без да се засягат търговските тайни", която би могла, в зависимост от начина на прилагане, да обезсмисли цялото задължение за прозрачност. В допълнение, генерираното от ИИ съдържание ще трябва да бъде обозначавано като такова и да бъде незабавно разпознаваемо.

Трябва също да бъде отбелязано, че съгласно постигнатото споразумение Актът няма да се прилага за модели със свободен и отворен код, чиито параметри са публично достъпни. Има обаче едно важно уточнение, че задълженията, свързани със спазване на авторскоправното законодателство и с публикуване на подробно резюме на използваното съдържание, ще бъдат валидни и по отношение на тези категории модели.  

Съгласно споразумението, кодексите за добри практики на технологичните индустрии ще имат за цел единствено да допълнят обвързващите задължения до въвеждането на хармонизирани технически стандарти, а Европейската комисия ще може да се намесва чрез делегирани актове, ако процесът отнема твърде много време.

Отразява ли постигнатото споразумение в достатъчна степен легитимните искания и очаквания на творческите индустрии, чието съдържание се използва за „захранване“  на ИИ? 

Преди да се запознаем с окончателната версия на Акта, който предстои да бъде формално приет в скоро време от съзаконодателите в ЕС, е трудно да отговорим ясно и категорично на този въпрос. Първото впечатление е, че макар и да  предвижда редица задължения относно базовите модели, Актът остава доста далеч от „програмата максимум“ на сектора. Но правим този коментар все пак с уговорката, че беше избегнат огромният риск Регламентът да не включи никакви задължения за прозрачност и отчетност за компаниите, развиващи базови модели. ЕС се изправи пред този риск в края на октомври.  

А на какво именно се дължеше този риск, какъв беше този неочакван обрат, малко преди последния решаващ кръг от преговори на трилога, който  предизвика огромно напрежение на политическо и професионално ниво, и в резултат - поредица от действия, компромисни текстове и неистови преговори през целия месец ноември?

Тъкмо когато към края на октомври изглеждаше, че страните-членки вече са се споразумели върху философията на Регламента, що се отнася до важните за творческия сектор задължения за прозрачност и отчетност, внезапно Франция, а след нея и Германия, и Италия, се обявиха, под натиска на своите технологични компании, за саморегулация на технологичния бизнес, отказвайки включването в Регламента на каквито и да е нормативни задължения спрямо компаниите, развиващи системи на генеративен ИИ. Всичко изглеждаше почти загубено и преговорите влязоха в задънена улица, от която успяха да бъдат „извадени“,  почти на последната права, благодарение на  непоколебимостта на Европейския парламент, който решително остана зад отстояваните от него предложения за прозрачност и отчетност, но също така и на компромисните текстове на Европейската комисия, както и на преговорните умения и гъвкавост на испанското председателство на Съюза, преговарящо от името на Европейския съвет. 

В този смисъл, имайки предвид избегнатия риск, регулацията на генеративния изкуствен интелект, по която беше постигнато политическо съгласие, дори и да е несъвършена, е крачка напред в правилната посока и трябва да бъде приветствана. Разбира се, това постижение не  бива да ни успокоява, че всичко вече е наред. Секторът ще следи внимателно това, което се случва на регулаторно и практическо ниво, включително относно делегирани актове, правоприлагане и развитие на стандарти.

БАМП следи отблизо темата за ИИ и по-специално, Регламента за ИИ на ЕС, през цялата 2023 г., след като от края на миналата година за творческите индустрии се появиха новите предизвикателства, свързани с генеративния ИИ и базовите модели. През май 2023 г. БАМП беше първата организация от България, която се присъедини към глобалната кампания „Човешка артистичност“, очертаваща поредица от принципи за отговорно използване на ИИ в подкрепа на човешкото творчество. През юли 2023 г. БАМП инициира Обща позиция на българския творчески сектор до българските институции относно Регламента за ИИ, подкрепена от общо 12 творчески организации. На 5 декември 2023 г. поставихме темата за първи път в публичното пространство  чрез дискусионния панел "ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ. ТВОРЧЕСТВО. АВТОРСКО ПРАВО", организиран съвместно от БАМП и Комисията по културата и медиите към НС.

Снимка: Pixabay