Приходите на музикалната индустрия през 2023 г. в световен мащаб са повече от тези на киното, сочи новият доклад на Уил Пейдж

Стойността на правата в музикалната индустрия – включително звукозаписи и авторски произведения и композиции – е нараснала с 11% до 45.5 милиарда щатски долара през 2023 г. Това е с 38% повече от световната филмова индустрия, чиито глобални приходи са 33.2 милиарда долара. Може да се каже, че това е пълен обрат само за 4 години – през  2019 г. киното е „струвало“ с 33% повече от музикалната индустрия  (41,9 милиарда долара за кино срещу 31,6 милиарда долара за музика).

„Ако преди десетина година някой беше допуснал, че това е възможно, просто щяха да му се изсмеят“, казва Уил Пейдж, според когото сега е време на бум за музикалната индустрия. Силната й позиция спрямо филмовия бизнес се дължи както на растежа в музиката, така и на спада, който преживя киноиндустрията по време на пандемията. Към това се добавят и промените в навиците на потребителите, които все повече се ориентират към т.нар. home entertainment и предпочитат видеострийминга пред киноекрана. Което пък от своя страна благоприятства музикалната индустрия, тъй като част от времето, прекарано на дивана, е посветено и на музиката. 

(ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Световният икономист Will Page направи анализ на българския музикален пазар в еднодневен мастърклас)

В новия си доклад, публикуван на уебстраницата му Pivotal Economics. Уил Пейдж отбелязва, че през 2024 г., в рамките само на едно десетилетие от 2014 насам, когато по негови изчисления музикалната индустрия е струвала 25 милиарда долара, приходите на музикалния сектор от авторски и сродни права със сигурност ще се удвоят. Той е твърдо убеден, че сега е времето на бума на музиката.  

От общата сума 45.5 милиарда долара, 28,5 милиарда са приходи от записана музика (ръст от 12% на годишна база), 12,9 милиарда долара идват от организации за колективно управление направа ( ръст от 11% на годишна база), а 4,2 милиарда долара са под формата на преки приходи от издатели (ръст от 4% на годишна база).

 

Приходите на организациите за колективно управление са се възстановили от последиците на пандемията, със сравнително бързия растеж от почти 40%  от 2021 г. насам, но тазгодишното забавяне до 11%-ов ръст означава според Пейдж, че бизнесът се връща към по-стабилен модел на растеж.

Докладът на Пейдж изследва и ситуацията с внос и износ на музика и твърди, че светът има нов нетен износител на музика. Към традиционните три държави, които са нетни износители – САЩ, Великобритания и Швеция, се добавя Южна Корея, чийто експорт на музикални композиции леко надвишава вноса.

Пейдж обаче отбеляза тенденция на "пресъхване на потоците от плащания между организации за колективно управление". Един от факторите, според  Пейдж, е "глокализацията" – тенденцията местната музика на местния език да става все по-популярна, дори когато стрийминг услугите глобализират цялостното потребление на музика. "Тъй като местната музика доминира местните пазари, има по-малко търсене (или търговия) на музика отвъд границата", пише той. Друга причина е, че не винаги корейски автори стоят зад К-поп хитовете. Много автори, например шведски,  пътуват до Корея, за да работят директно с К-поп изпълнители, тоест авторските възнаграждения пътуват в различна посока. Но не само шведските автори имат дял в успеха на корейската индустрия – може да бъде даден и примерът с  българските изпълнители като Дара, чиято песен Mr. Rover е изпълнена от корейския изпълнител Кай, като правата върху звукозаписа остават в Сеул, но авторските възнаграждения се връщат в София.

Според Уил Пейдж, нарастващата популярност на музиката от развиващите се пазари в развити пазари означава, че музиката се превръща в полезен източник на доходи за страните с по-ниски доходи, още повече като се има предвид, че приходите от авторски права върху музикални произведения и записи са по-високи в страните с по-високи доходи.

Поради тази разлика например приходите на мексиканските изпълнители от 350 милиона долара в САЩ през 2023 г. са с 200 милиона долара повече, отколкото биха спечелили от същото потребление на музика в самото Мексико.  За лейбълите в Мексико сити, това е добър сценарий, при който местният маркетинг (на местни цени) създава експортно търсене (на цени в САЩ), което води до по-големи „удари“ за техните пари, пише Пейдж. Между другото,  Канада вече е била изпреварена от Мексико  като втори по големина износител на музика за САЩ, след Обединеното кралство.

Пейдж също така разглежда световната музикална търговия от гледна точка на абонатите в YouTube, сравнявайки броя на абонатите на канали в YouTube извън страната с броя на чужденците, абонирани за местни канали в YouTube, т.е. съотношението на тези, които "гледат навън" и тези, които "гледат навътре".

По този показател сред основните музикални пазари Южна Корея е победител с 16,7 абонати в YouTube, които "гледат навътре" срещу всеки един, който "гледа навън". "Всъщност четирима корейски изпълнители - BlackPink, BTS, Agust D и Psy - имат повече абонати в YouTube, отколкото населението на собствената им страна", отбеляза Пейдж. По този показател Пуерто Рико е победител с 38 артисти, които имат абонатни бази, по-големи от населението на острова.

"Има двоен попътен вятър, който ще повиши глобалната стойност на авторските и сродните права още повече. Първо, развиващите се пазари ще настигнат богатите и второ, докато го правят, те ще получават и повече внимание. Ще създават повече стойност и повече от нея ще се проследява."