BAMP

През 2023 г. от територията на България с цел нелицензирано използване на музика са били отчетени 135,6 милиона посещения на пиратски сайтове. Това сочи най-новото проучване на Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ „Мащаби на онлайн музикалното пиратство в България през 2023 г.“.

Това са и поредните данни, които ясно показват, че музикалното пиратство не е изчезнало заедно с продажбата на фалшиви дискове, а е мутирало в много по-невидима и трудноустановима заплаха в онлайн пространството.

Тенденцията на постоянно нарастване на музикалното пиратство в България в момента изглежда в застой и дори се отчита минимален спад в сравнение с 2022 г. (150 милиона визити). Дори и да става въпрос за едно моментно състояние, то вероятно се дължи на различни причини, като една от водещите е увеличаването на възможностите, предлагани от дигиталните стрийминг платформи за законен достъп до целия световен и български музикален каталог, включително посредством безплатни версии и премиум абонаменти.

За разлика от световната тенденция в последните години да се използва нелицензирано съдържание през stream-ripping сайтове (сайтове, чрез които се сваля аудио файл от стрийминг платформи), в България все още това съдържание се достъпва главно през BitTorrent сайтове. 84% от пиратството в страната се осъществява именно през такива сайтове, а през stream-ripping и cyberlockers – съответно 11% и 5%. Устойчива е тенденцията ползвателите на BitTorrent да се насочват преимуществено към един широкоизвестен сайт, който сам по себе си генерира 66% от пиратството през торенти в България, и то без в това число да се включват различните му проксита, огледални сайтове и други домейн имена.

Според данните от националното представително проучване „Музикалните навици на българите“, проведено в края на 2023 г. по поръчка на БАМП от Изследователски център ТРЕНД, 18% от анкетираните са сваляли незаконно музика чрез stream-ripping, а 12% от BitTorrent сайтове. Това обаче са единствените два въпроса в изследването, на които съответно 21% и 27% от анкетираните отказват да дадат отговор. От цялостния анализ на данните от проучването може да се направи извод, че процентът на използвалите пиратски сайтове е значително по-голям, заради нежеланието да се отговори поради непрестижността на отговора. На база съпоставка с останалите въпроси от проучването и без претенция за абсолютна точност, анализът допуска, че около 33% от българите са достъпвали нелицензирано музикално съдържание през различни пиратски сайтове. За сравнение, в глобален мащаб хората, които се ангажират с такова съдържание, са около 30%.

(ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Според представителното проучване "Музикалните навици на българите": Българите отдават предпочитание на местните музикални жанрове, в крак с глобалните тенденции)

На световно ниво музикалното онлайн пиратство не спира да расте правопропорционално на ръста на легалните приходи на музикалната индустрия, които тази година надминаха приходите на кино индустрията, според последния доклад на световния експерт и бивш главен икономист на Spotify Уил Пейдж. Незаконно свалените музикални файлове в световен мащаб през 2023 г. съставляват 16% от всички незаконни изтегляния, в сравнение с предходната 2022 г., когато са били наполовина (8,1%).

От гледна точка на статистиката, броят на посещенията на пиратски сайтове в България на годишна база – 135 милиона, представлява 0.8% от 17-те милиарда общ брой визити в пиратски сайтове в глобален мащаб през 2023 г., докато населението на България представлява само 0.075% от населението в света.

За разлика от всички други региони на света, където пиратският проблем с BitTorrent сайтовете е в голяма степен решен, а на предна линия са stream-ripping и cyberlocker услугите, то в България BitTorrent сайтовете продължават да преобладават много силно над останалите категории пиратски сайтове. Тази трайна тенденция налага спешни мерки за засилване на правната рамка и въвеждане на законодателство за блокиране на достъпа до пиратски сайтове, както и спешно адаптиране на националното законодателство, за да се приложи европейският Регламент за цифрови услуги (DSA) за ефективно премахване на нелицензирано съдържание.

ЦЯЛОТО ПРОУЧВАНЕ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

 

*Анализът се базира на статистика за 50-те най-посещавани сайта от територията на България за незаконно разпространение и споделяне на нелицензирано защитено музикално съдържание, получена от авторитетната специализирана платформа SimilarWeb.